— Искате ли да видите журналистическите ни акредитации? — попита Меркадо.
— Защо?
— За да се уверите…
— Какви други бихте могли да сте?
Възрастният кореспондент кимна.
— Как стигнахте дотук? — поинтересува се княз Иясу.
— С джип от Адис Абеба — отвърна Пърсел.
— Наистина ли? Изненадан съм, че сте стигнали толкова далече.
— Ние също — призна Франк.
Прислужниците на княза сложиха на масата бронзови бокали и ги напълниха от бутилка „Джони Уокър“ черен етикет. Меркадо и Пърсел се престориха, че не са учудени от подходящия избор на освежителна напитка, но Вивиан направи удивена физиономия, като че ли е очаквала да ѝ поднесат ферментирало овче мляко.
— Я какво имало тук! — Тя се наведе над масата и вдигна фотоапарата си. — Нали не възразявате? — И снима шишето на фона на княз Иясу. — Страхотна снимка.
Меркадо потъна в земята от срам. Лошите обноски бяха едно от нещата, които не приемаше в младите хора. В Ню Йорк и Лондон това се смяташе за много яко, обаче в страни като тази можеше да е опасно. Князът изглеждаше приятен човек, ала никога не се знаеше какво може да разгневи тези хора. Така че той се усмихна на домакина и каза на амхарски:
— Младежи.
Иясу отговори на усмивката му и каза:
— Боя се, че нямаме сода. Нито лед за американеца. — Усмихна се на Пърсел, но Меркадо знаеше, че са нужни изключителни усилия да се държиш учтиво, когато една династия на три хиляди години пада позорно, императорът ти е арестуван и вече са екзекутирани стотина души от императорското семейство.
Княз Иясу ги огледа поред и попита:
— Е, защо сте дошли в „лъвовата яма“?
Хенри ясно съзнаваше, че се намира в старозаветна страна, в която важните неща винаги се изразяват с библейски алюзии.
— „И Господ беше с Иисуса, и славата му се разнасяше по цяла земя“6 — цитира той.
Князът пак се усмихна.
— „Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард — петната си?“ — обади се Вивиан и също се усмихна.
Меркадо погледна Иясу, после фотографката.
— Вивиан!
— Това е от Книга на пророк Иеремия, Хенри. — Тя се заозърта. — Май не избрах подходящ цитат, а?
Князът впери очи в нея.
— „Не гледайте ме, че съм мургава… двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове“. Песен на песните. — Продължи да се взира в лицето ѝ.
Вивиан се усмихна.
— Харесва ми.
Иясу вдигна бокала си.
— Добре дошли.
Всички последваха примера му и Меркадо заяви:
— За императора!
Отпиха. Князът не каза нищо повече.
Меркадо пое инициативата.
— Бях тук през хиляда деветстотин трийсет и пета, когато италианците окупираха вашата страна. Тогава имах честта да се запозная с негово императорско величество. И после, когато императорът беше в изгнание в Англия, написах репортаж за него.
Княз Иясу се вгледа в Хенри с известен интерес.
— Не ми се струвате достатъчно възрастен за това, господин Меркадо.
— Ъъъ… благодаря. Но съм достатъчно възрастен, уверявам ви.
— Е, с какво мога да ви бъда полезен? — попита Иясу.
— Ами, вижте, специално идваме от Адис Абеба при вас и вашата армия — отвърна кореспондентът. — По пътя преживяхме много злополуки. Воините гала опустошават района и навсякъде се водят сражения. Затова ви молим да ни дадете пропуск и ако е възможно, войници, които да ни осигурят безопасно връщане в столицата, за да отразим…
— Моля ви, господин Меркадо. Аз не съм глупак. Вие сте тук, защото не сте успели да откриете армията на временното правителство. Не съм в състояние да ви дам пропуск за никъде. В момента контролирам единствено този хълм. Моите части понесоха тежко поражение и армията всеки момент ще поиска да се предам, иначе пак ще ни атакува. Освен ако преди това не ни нападне племето гала, разбира се. Хората ми дезертират със стотици. Нашето време свърши.
Меркадо погледна спътниците си и отново се обърна към княза.
— Ясно… но… това ни поставя в доста неприятно положение…
— Е, много съжалявам, господин Меркадо.
— Напълно разбираме, че вие сте в много по-тежка ситуация от нас — включи се в разговора Пърсел. — Но бихме искали да отразим вашата история, да разкажем за храбростта на роялистките сили. Тъй че ако ни дадете няколко войници…