— Основната част от армията на временното правителство е на онези хълмове — каза Ган. — Снощи ни атакуваха масирано на платото и дадоха доста жертви. За нещастие имат тежки минохвъргачки и ни обстрелваха цяла нощ.
Пърсел кимна. Бяха видели бомбардировката от италианския балнеокурорт.
— Призори очаквахме ново нападение и се бях подготвил за него, но войниците изпаднаха в паника и започнаха да дезертират — продължи полковникът. — А щом се стигне дотам, няма спиране.
— Князът плащаше ли ви достатъчно? — попита Франк.
Ган се замисли, после каза:
— Войнишката заплата никога не е достатъчна. Трябва и да вярваш в каузата.
— Вие сте наемник — напомни му Пърсел. — Почтена професия, сигурен съм. Но наемниците не вярват в каузи.
— През хиляда деветстотин четирийсет и първа бях тук с Британския експедиционен корпус, който прогони италианците — каза полковникът. — И заобичах Етиопия и нейния народ. И монархията. Императорът. Забележителен човек… последният от династия на три хиляди години.
— Точно така — каза Франк. — Последният.
— А вие защо сте тук? — зададе му същия въпрос Ган.
— За да отразявам войната — отвърна Пърсел.
— Плащат ли ви достатъчно за това?
— Не. Хайде да тръгваме — предложи той и погледна Вивиан, която бе клекнала до Меркадо и му правеше сянка. — Как е Хенри?
— Зле.
— Опитай се да го събудиш, Вивиан.
— Не. Той трябва да поспи.
— Трябва само да се спуснем на онова плато.
— Вижте, аз няма да дойда с вас при армията на временното правителство, затова мога да остана при него — предложи полковникът. — Вие двамата установете контакт с тях и се върнете да го вземете с полеви медик и хора, които да го носят. Аз ще изчезна още преди да се върнете.
Тази идея допадна на Пърсел, ала Вивиан се възпротиви.
— Няма да го изоставя!
— Няма да го изоставите. Ще идете за помощ — опита се да я убеди Ган.
— Щом искаш, остани тук — каза ѝ Франк. — Мога да отида и сам.
Меркадо се събуди, надигна се и се облегна на скалата. Беше чул последните реплики.
— Върви с Франк — немощно рече той.
— Не. Оставам с теб. — Фотографката постави длан върху челото му. — Гориш…
Пърсел погледна Ган. И двамата разбираха, че има опасност Меркадо да получи топлинен удар.
— Най-добре да тръгнете веднага — каза полковникът на Франк.
Хенри извади от джоба си увит в найлон документ и го подаде на Вивиан.
— Пропускът… Върви с Франк.
Тя го взе и го подаде на Пърсел. Явно нямаше да тръгне. Франк прибра пропуска в джоба си и се обърна към Ган.
— Повече няма да се видим. Благодаря ви за помощта.
Стиснаха си ръцете.
— Успех — пожела му британецът и го предупреди: — Командващият силите на временното правителство се казва Гетачу. Гаден тип. Червен до мозъка на костите. Обича да разстрелва роялисти. Няма високо мнение и за западняците. Пропускът от временното правителство би трябвало да ви свърши работа, но внимавайте.
— Чувал съм за него — отвърна Пърсел и се обърна към Вивиан и Меркадо. — До скоро.
А после се обърна към полковника и попита:
— А вие чували ли сте за някакъв черен манастир в този район?
Отговорът на Ган се позабави.
— Да. Обаче не си струва отклонението. Може би след края на войната.
Пърсел кимна и тръгна надолу.
8.
Тревистото плато изглеждаше примамливо. Франк предполагаше, че някъде долу има вода. Или воини гала.
Победоносната армия на временното правителство се намираше на скалистите хълмове отвъд платото. Ала дори да стигнеше до някой аванпост, нямаше представа как ще го посрещнат. На теория неговият американски паспорт, журналистическата му акредитация и пропускът от революционното временно правителство трябваше да му осигурят добро отношение — и тъкмо затова той и спътниците му се опитваха да се доберат до тях. Но когато се сблъска с действителността, теорията понякога дава неочаквани резултати. Особено ако човек си има работа с генерал Гетачу, прочут с жестокостта си и навярно побъркан, идеален обект за интервю — стига да не убиеше репортера.
Чу зад себе си шум и се вцепени, после бързо се вмъкна в някаква цепнатина между скалите. Заслуша се и пак чу шума. Някой се спускаше надолу.
И тогава я видя да се пързаля по задник по дълга плоска скала: държеше провесения на шията ѝ фотоапарат. Изхлузи се от скалата и Пърсел я остави да направи няколко крачки, след това излезе зад нея.
— Май си променила решението си.