Кореспондентът го предвиждаше, както явно и Вивиан, защото фотографката решително заяви:
— Моят колега господин Меркадо е световноизвестен журналист. Често се е срещал с членове на Дерга и е интервюирал генерал Андом, който е ваш началник. Тъкмо той е подписал пропуска…
— Генерал Андом не е дал на Меркадо, нито на вас, разрешение да шпионирате в полза на контрареволюционерите.
Пърсел опита друг подход.
— Вижте, господин генерал, вие спечелихте битката и сигурно ще спечелите войната. Временното правителство покани журналистите да…
— Аз обаче не съм ви канил.
— Тогава ще си тръгнем.
Гетачу не отговори и Франк имаше чувството, че се колебае. Етиопецът трябваше да претегли инстинктивното си желание да убие всеки, когото иска да убие, срещу възможността новото правителство да не иска той да очисти тримата западни журналисти. На полковник Ган обаче нямаше да му се размине.
Пърсел се беше озовавал в подобни ситуации, всички с щастлив край, иначе нямаше да се озове в тази ситуация. Спомни си съвета на Меркадо да не изглежда като човек, който подлежи на арест, но съзнаваше, че този преломен момент отдавна е отминал. Нямаше представа какво трябва да каже или да направи, затова попита:
— Може ли една цигара?
Гетачу като че ли се изненада, но побутна пакета египетски цигари и кутия кибрит към него.
Пърсел запали.
— Ако ми намерите пишеща машина, ще напиша статия за „Интърнашънъл Хералд Трибюн“ и вестника на английски в Адис Абеба, в която ще разкажа за победата ви над княз Иясу и роялистките сили. Естествено, ще можете да я прочетете и после да я пратите в моята агенция в столицата, заедно с писмо от мен, в което заявявам, че съм на фронта с армията на генерал Гетачу.
Генералът мълчаливо се втренчи в него, след което погледна Вивиан, после фотоапарата ѝ, и я попита:
— Какво ще видя, ако пратя да промият лентата в Адис Абеба?
— Главно кадри от пътуването ни от столицата до един стар италиански балнеокурорт… после няколко снимки от лагера на княз Иясу.
— Тези снимки ще бъдат показани на военния съд, госпожице… — Гетачу надникна в швейцарския ѝ паспорт, — госпожице Смит.
— Аз съм фоторепортерка — осведоми го тя. — Снимам…
— Млъкнете. — Етиопецът се наведе напред и се вторачи в нея. — В другия край на лагера има една палатка с десетина жени — всички с роялистки пристрастия. Сред тях даже има една княгиня. И те са там за забавление на моите войници. — Побутна фотоапарата към Вивиан. — Искате ли да снимате какво става в палатката?
Пърсел се изправи.
— Господин генерал, вашето поведение…
Гетачу извади пистолета си и го насочи към него.
— Я сядайте.
Франк се подчини.
Генералът прибра оръжието в кобура си и продължи, сякаш не се е случило нищо:
— Също може да снимате роялистите, които сте видели обесени, госпожице Смит. И екзекуцията на полковник Ган. Както и екзекуцията на вашия приятел господин Меркадо. Искате ли?
Вивиан не отговори.
Гетачу продължаваше да се взира в нея. След това насочи вниманието си към Франк.
— Или пък, както предложи господин Пърсел, той може да напише чудесни статии за борбата на народа срещу неговите исторически потисници. И тогава сигурно няма да има военен съд и екзекуции.
Двамата журналисти мълчаха.
— Враговете на народа трябва или да се ликвидират, или да бъдат принудени да служат на революцията — прибави генералът. — Вие можете да сте ни по-полезни живи.
— А господин Меркадо? — попита Вивиан.
— Той някога е бил приятел на потиснатия народ, но е изпаднал в заблуда и трябва да бъде превъзпитан.
— А полковник Ган? — използва момента Пърсел.
— Той е тежък случай. Но го уважавам като войник. И имам известни пристрастия към британците. Учил съм в училището на една британска мисия — поясни Гетачу.
И явно беше пропуснал уроците по спортсменство и честна игра, помисли си Франк.
— Директорът си падаше по пръчката, обаче сигурно съм си я заслужавал — прибави генералът.
Определено.
— Полковник Ган навярно може да бъде убеден да сподели военните си познания с моите полковници — подхвърли Гетачу.
— Ще поговоря с него — обеща Пърсел.
Етиопецът остави думите му без отговор, но след малко каза:
— Лесно е да застреляш човек. Аз обаче предпочитам да пречупвам хората.
Франк не се съмняваше в искреността му.
— Можете да си вървите — каза генералът.
— Искаме да видим господин Меркадо — настоя Вивиан. — И полковник Ган.
— Ще ги намерите в лазарета.