Франк се изненада, че Гетачу е включил в срещата и Ган, но това можеше да е и съкратен военен съд, в който генералът играе ролята на съдия и съдебни заседатели, а войникът — на палач.
Лъчите на утринното слънце проникваха през мрежите срещу комари на прозорците. По пръстения под се въргаляха фасове. Полевият телефон иззвъня и Гетачу отговори, като продължаваше да подписва донесените от адютанта му документи. Изключително ангажиран ръководител, помисли си Пърсел, но пък сигурно винаги намираше време за развлечения и спорт.
Като ставаше дума за това, не забеляза наоколо нито княз Иясу, нито двамата му щабни офицери, и се зачуди дали генералът не е пратил негово императорско височество в шатрата на жените.
Адютантът излезе и Гетачу погледна Ган.
— Знаете ли, че вашият княз е тук?
Полковникът не отговори и това дръзко поведение явно ядоса етиопеца.
— Казах му — каза Пърсел.
— Не се обаждайте, освен ако не се обърнат към вас. — Генералът отново насочи вниманието си към Ган. — На това ме научиха в училището на английската мисия. — И добави: — Князът призна, че двамата с него сте участвали във военни престъпления.
Ган мълчеше.
Гетачу видя, че така няма да стигнат доникъде, и попита Пърсел:
— Кой ви даде разрешение да напуснете медицинската палатка и да обикаляте из моя лагер?
— Нищо не показваше, че сме поставени под арест.
— Това е секретно военно поделение.
— Както знаете, ние търсехме колегите си.
— Така ли? И полковник Ган ли ви е колега?
— Според вас да.
— Значи всички сте съучастници.
— Според вас.
Генералът наля вода от манерката си в едно канче и отпи.
— Имаме нужда от храна и вода — каза Пърсел.
— Защо да хабя храна и вода за хора, които ще бъдат екзекутирани? Но ви обещавам по цигара, преди да ви разстрелят. — Реши, че отговорът му е остроумен, и го преведе на войника, който се изхили.
Генералът потупа фотоапарата на Вивиан и повдигна три бележника.
— Тук има достатъчно доказателства, за да ви осъдим на смърт чрез разстрел, господин Пърсел, както и вас, госпожице Смит и господин Меркадо.
Франк се съмняваше, но също съзнаваше, че етиопецът не се нуждае от никакви доказателства, освен може би, за да оправдае екзекуцията пред началниците си в Адис Абеба.
— Трябва да ви помоля, господин генерал, да ни върнете личните вещи, включително акредитациите и паспортите ни, и да ни осигурите транспорт до столицата. Ние дойдохме тук, очаквайки да се отнесете с нас като с журналисти, не като с престъпници — каза той.
— Струва ми се, че вече го обсъдихме — отбеляза генералът.
— А на мене ми се струва, че се налага да го обсъдим пак.
Генерал Гетачу кимна към полковник Ган и каза:
— Преди да поговорим за вашето положение, съгласни ли сте, че този човек заслужава участта, която го очаква?
— Не, не сме съгласни — заяви Пърсел. — Полковник Ган е бил пленен с униформа и трябва да бъде третиран като военнопленник според Женевската конвенция, която е подписана от Етиопия.
— Това е било при предишната власт.
— Спестете си приказките — каза полковникът на Франк.
— Чудесен съвет — съгласи се Гетачу.
Меркадо се прокашля.
— Господин генерал… ако ни освободите, ние ще напишем и подпишем признания за всякакви простъпки, които може да сме извършили. Ще публикуваме и репортаж, в който ще възхвалим вашата победа и качествата ви на военачалник. Съгласни сме също етиопското външно министерство да задържи паспортите ни и да останем в Адис Абеба, за да пишем статии до края на войната.
Гетачу се вторачи в него.
— Хм, вие ми предлагате по-малко от господин Пърсел и госпожица Смит. Те се съгласиха да останат при мен до края на войната. Тяхната компания щеше да ми е много приятна.
Вивиан дълбоко си пое дъх, поколеба се, после каза:
— Това тук е истински фарс, господин генерал, а не разпит или военен съд. Държите ни незаконно и против волята ни. Нашите агенции и посолства знаят къде сме и ще направят съответните постъпки, ако вече не са го направили. Моля, осигурете ни транспорт до столицата и ни върнете личните вещи.
Гетачу продължително се втренчи в нея.
— Изглеждате чудесно с шама!
Тя не отговори, но не се и извърна.
— Революционната армия се сдоби с някои извънредно интересни уреди, осигурени на императорските сили от американците — накрая наруши мълчанието етиопецът. — Например уред за нощно виждане. Знаете ли какво е това? Телескопичен прицел, с който може да се гледа на тъмно. Моите часови го използват, за да наблюдават от вишката за врагове — извън лагера и в самия него.