Никой не реагира и генералът продължи:
— И изглежда, поне според моя часови, че вие, госпожице Смит, и вие, господин Пърсел, сте извършили нещо, което не се е харесало на господин Меркадо. Или часовият грешно е изтълкувал видяното?
Отново не последва отговор и дори някой да си мислеше, че Гетачу е повдигнал въпроса само за да се забавлява с тях, Пърсел не се заблуждаваше.
— И затова вие може би ще напишете в признанията си, че господин Пърсел и госпожица Смит са шпионирали за роялистите — обърна се генералът към Меркадо и го увери: — Няма нужда да пишете същото за себе си, иначе смъртната присъда ви е гарантирана.
Франк погледна Хенри. Очакваше по-възрастният му колега да разбере, че трябва да отговори с категоричен отказ, ала Меркадо мълчеше.
— Господин Меркадо?
— Ня… нямам представа за какво говорите, господин генерал.
— Разбира се, че имате представа. И ви съветвам да обмислите предложението ми.
Кореспондентът продължаваше да мълчи.
Гетачу си погледна часовника, като че ли всичко това му отнемаше повече време, отколкото възнамеряваше да му отдели.
— Според мен всички сте виновни, но както снощи казах на господин Пърсел и госпожица Смит, може да ви наложим по-меко наказание. — Погледна Ган. — Мога да пощадя дори вас, полковник.
— Както си пощадил княз Иясу.
— Радвам се, че господин Пърсел наистина ви е разказал всичко. Радвам се и че най-сетне проговорихте.
— Да гориш в ада дано!
— Ад не съществува. Както и рай. Няма нищо друго, освен онова, което виждате тук.
Полковникът не отговори и Гетачу продължи:
— В училището на британската мисия ни учеха обратното, но аз не им повярвах, не вярвам и сега. Вярвам обаче във физическата болка като наказание за лошо поведение или като начин да принудиш някого да си признае греховете. — Измъкна камшика на Ган от джоба си. — Или просто за да си доставиш удоволствие. — Огъна камшика.
Ган впери очи в него и срещна погледа му.
Гетачу се изправи.
— Е, добрият директор на онова английско училище ме биеше и ме научи на нещо — каза на полковника. — Само че не на онзи урок, на който си мислеше. Научи ме, че някои хора се пречупват с бой, а други — не. Моят дух не успя да прекърши.
Пърсел мислено го поправи, че директорът всъщност е нанесъл сериозни щети на психиката му. Досещаше се какво следва.
— Господин генерал, нямаме намерение да седим тук и да гледаме…
Гетачу силно удари с камшика по бюрото.
— Млък! — Обърна се към Ган. — Ще ти пощадя живота, ако си свалиш гащите, както съм правил аз много пъти, и ми позволиш да нанеса трийсет удара по голия ти задник. Наведи се над бюрото — още сега, пред приятелите ти.
— Според мене всъщност ти, Микаел, имаш нужда от още един як пердах.
Генералът буквално се разтрепери от ярост, извади пистолета си, насочи го срещу британеца и изкрещя:
— Давам ти пет секунди да изпълниш каквото ти заповядах!
— И пет години да ми дадеш, пак ще те пратя по дяволите.
— Едно…
— Спрете! — Пърсел скочи на крака.
Войникът, който стоеше зад него, го натисна обратно на стола.
— Две…
— Моля ви, полковник — обади се Вивиан. — Направете каквото ви казва… моля ви!
— Три…
Ган стана и Гетачу се усмихна. Британецът се обърна и си събу панталона.
— Цуни ме отзад!
Франк очакваше да чуе изстрел, ала в шатрата се възцари пълна тишина.
Накрая етиопецът се засмя принудено.
— Отлично, полковник, можете да седнете.
Ган си обу панталона, но остана прав с гръб към него.
Генералът видя, че британецът няма да се обърне, и го увери:
— Няма да успеете да ме предизвикате да ви подаря лесна смърт.
Ган продължаваше да стои с гръб към Гетачу и генералът нареди нещо на войника, който заобиколи и заби приклада на автомата си в слабините на полковника. Ган се преви и войникът го блъсна на стола.
Гетачу прибра оръжието в кобура си и остави камшика на бюрото, но не седна.
— Надявам се, всички разбирате, че мога да ви разстрелям до един като шпиони.
Реакцията на Вивиан изненада и другарите ѝ, и самата нея.
— Ако беше вярно, вече щяхте да сте го направили.
Етиопецът я погледна.
— Вярно е, госпожице Смит, но както вече стана дума, предпочитам да пречупя някои хора, вместо да ги убия. И онези, които приемат да служат на народната революция, може да бъдат пощадени — напомни им той.
— Аз дълги години служих на революцията — заяви Меркадо. — И пак съм готов да ѝ служа с писаното си слово…
— Вашето писано слово е като говна, които хвърляте в огъня.
Възрастният кореспондент направо потъна в стола си.
Гетачу се обърна към Ган, който видимо се измъчваше от болка.