— Ако се съгласите да постъпите като съветник в моята армия, полковник, какъвто сте били във войската на бившия княз, ще пощадя живота ви.
Ган поклати глава.
Неговата упоритост явно дразнеше генерала.
— Ще ви заведа да видите бившия си началник, както и неговите адютанти, които, сигурен съм, познавате, и тогава ще решите дали да помагате на революцията, или на княза — в новите му задължения.
Полковникът не отговори.
— А може да ви дам на племето гала и да си измия ръцете — прибави Гетачу.
Пърсел се наведе към Ган.
— Просто кажи, че приемаш.
Британецът отново поклати глава и Франк се зачуди дали Гетачу наистина се нуждае от военните познания на Ган, или ще изпита удовлетворение, ако види англичанина, истински благородник, да пълзи на колене, преди да го убие. Етиопецът прилагаше подхода на моркова и тоягата явно неуспешно. Пърсел подозираше, че Ган владее тази игра много по-добре от генерала.
Телефонът иззвъня. Гетачу отговори, размени няколко реплики и затвори. После каза:
— Хеликоптерът ми е пристигнал от Гондар. Искате ли да се повозите до столицата?
Франк предположи, че в това предложение има някаква уловка, но звучеше добре.
— Готови сме да тръгнем веднага.
— Вече го казахте. Първо обаче ми е нужна една информация от вас. Ако ми я предоставите, ще ви кача на хеликоптера за Адис Абеба. В противен случай ви очаква участ, по-страшна от смърт. — Погледна Вивиан. — Освен ако не ви доставят удоволствие ласките на трийсетина-четирийсет мъже дневно, разбира се.
Пърсел знаеше, че това не са само заплахи, но всички като че ли бяха претръпнали за думите на етиопеца. Той очевидно също го усещаше, защото седна и запали цигара, после се сети да предложи пакета на Франк, който отказа.
Гетачу дълбоко се замисли и започна:
— Една моя рота е заела италианския балнеокурорт. Хората ми открили празни консерви и следи от гуми. — Впери очи в Пърсел. — Били ли сте там?
— Бяхме. Вече ви го казахме — напомни му журналистът.
— Вярно. Войниците ми също се натъкнали на купчина прясно изкопана пръст, която взели за гроб, и го разкопали. Вие ли изкопахте гроба?
„Да, и какво от това?“ — гласеше лесният отговор. Само че Гетачу не ги разпитваше от празно любопитство и по-правилната реакция може би трябваше да е отрицателна. Но Вивиан беше заснела гроба и фотоапаратът ѝ лежеше върху бюрото на този сатрап. Естествено, можеха да отрекат, че са изкопали гроба, и той би го направил, ако на въпросите на психопата отговаряха само двамата с Вивиан, но Хенри, виждаше той, бе готов да признае и да направи всичко, за да се спаси от смърт или изтезания. Някои хора като Ган можеха цяла нощ да висят на позорния стълб и после да кажат: „Цуни ме отзад“. Други, като Хенри, се пречупваха лесно. Пърсел обаче не можеше да съди Меркадо — нали самият той не беше висял на съседния стълб?
— Вие ли изкопахте този гроб?
— Да.
— Кого погребахте?
— Погребахме човека, когото вие сте изкопали.
— Хората ми са открили труп на старец, господин Пърсел. Питам ви кой е той.
— Един човек, когото заварихме да умира в балнеокурорта.
— От какво умираше?
— Беше ранен в корема.
— Как е бил ранен?
— Нямам представа.
— Не разговаряхте ли с него?
Франк реши, че е време да прехвърли топката на Хенри и да види какво има да каже по въпроса той — ако изобщо имаше да каже нещо.
— Човекът говореше на италиански, а аз не знам италиански.
Гетачу се обърна към Меркадо.
— Доктор Мато ми съобщи, че вие знаете италиански.
Възрастният кореспондент кимна.
— Разговаряхте ли с умиращия?
— Да… но… той умря преди да… да науча нещо от него.
Пърсел не се изненада особено, че Меркадо не разкрива истината на Гетачу. Колегата му смяташе, че си струва да запази тази тайна.
Генералът продължително се втренчи в него.
— Ако ме лъжете, ще разбера и ще разваля уговорката, господин Меркадо. И тогава… е, вие сам определихте съдбата си.
Хенри го погледна спокойно.
— Човекът умря, без да ни каже кой е.
Гетачу не откъсваше очи от него. След това насочи вниманието си към Вивиан.
— Доктор Мато ми съобщи, че и вие знаете италиански.
— Така е.
— И какво ви каза умиращият?
Пърсел се зачуди дали фотографката ще се възползва от възможността да си отмъсти на Меркадо, задето не я е защитил по-категорично от обвинението в шпионаж. Ала знаеше, че жените са верни на мъже, които не заслужават вярност. От друга страна, тъкмо Вивиан беше изневерила първа и сигурно изпитваше угризения, силни като гнева на Хенри. Сексът влече след себе си известни последици.
— Госпожице Смит?