Хенри не отговори, нито го попита защо Вивиан е останала в Кайро. Всъщност тя беше казала на Франк, че винаги е мечтала да снима пирамидите и всичко останало, а и искала да е негова фотографка, ако наистина избухне нова война. И освен това бяха влюбени един в друг.
Келнерът донесе напитките и Пърсел видя, че Меркадо още пие джин и швепс. Франк вдигна чашата си. Хенри се поколеба, после отговори на тоста.
— За свободата — каза Пърсел.
— И за живота.
Чукнаха се, след това се отпуснаха назад и се загледаха в преминаващия край тях Рим.
В италианската столица, беше забелязал Франк, нямаше толкова пищна коледна украса, колкото, да речем, в Лондон и Ню Йорк. Искаше му се да прекара Рождество в един от тези два града, при това с Вивиан, но желанието му едва ли щеше да се сбъдне. Коледата в Кайро нямаше да е празнична.
Мислите му се върнаха към Адис Абеба. Сега онези две седмици му се струваха недействителни. След пристигането ги откараха с различни коли, все още оковани, в мрачния централен затвор и ги заключиха в отделни килии, за да не могат да контактуват един с друг. Някакъв прокурор, който поназнайваше английски и го разпитваше всеки ден, му съобщи, че всичките му приятели признали престъпленията си, каквито и да бяха те, и го инкриминирали.
Във вътрешния двор на затвора бяха издигнати бесилки и ежедневно екзекутираха по един-двама души.
— На тебе дадоха ли ти стая с изглед към бесилките? — попита той по-възрастния си колега.
— Да. Надявах се да те видя там.
Двамата се усмихнаха.
Пърсел запали цигара и разклати чашата си.
След една седмица в затвора без вана или душ, с развалена храна и воняща вода, дойде една мила госпожа от американското посолство и го придружи, все още бос и по шама, до очакващата ги кола, която ги откара в „Хилтън“, само на няколко преки оттам.
Госпожата — казваше се Ан — го инструктира да не напуска стаята си, която хотелът му пазел и за която трябвало да плати. Не му предложи вана, но го посъветва да повика лекар в стаята си, за да го прегледа. В отговор на въпросите му за Вивиан, Ган и Хенри Меркадо го осведоми:
— Госпожица Смит е тук. Другите още са в затвора.
Ан понечи да го придружи вътре, но Франк отказа. Дипломатката му връчи паспорта и му пожела успех.
Той влезе в хотела бос и по шама.
— Добре сте се завърнали, господин Пърсел — поздрави го служителят на рецепцията и му подаде ключа.
Бяха претърсвали стаята му и повечето му вещи липсваха, включително бележниците му, ала това беше най-малкият му проблем.
Изчака цял ден преди да се обади на Вивиан. Срещнаха се на по чаша в нейната стая, защото се намираха под домашен арест, а и във всеки случай и двамата нямаха желание да се натъкнат на колегите си в бара или на тайната полиция във фоайето.
Стаята на Вивиан също беше претърсвана и бяха взели всичките ѝ филми, което я вбесяваше, но и тя съзнаваше, че истинският им проблем е да напуснат Етиопия.
— Както ти казах, между нас няма да се случи нищо повече — напомни му фотографката, когато Пърсел изпи уискито си.
— Разбирам.
По-късно в леглото тя прошепна:
— Когато освободят Хенри…
— Разбирам.
— Съжалявам.
— И аз.
Само че не освободиха Хенри. След една седмица Франк и Вивиан официално бяха експулсирани от страната и ги качиха на самолет на „Иджипт Еър“ за Кайро.
— С Вивиан всеки ден питахме в британското посолство за тебе и Ган — каза Пърсел на колегата си. — Уверяваха ни, че двамата сте добре и че работят по вашето освобождаване. Тревожехме се за вас — прибави накрая.
— И не сте искали да се появя неочаквано.
Което беше вярно, но Франк се върна на предишната тема.
— Бях сигурен, че ще застрелят или обесят Ган.
— Всичко е добре, когато свършва добре.
— Така е. — Пърсел погледна през прозореца към римската стена, която опасваше града, и установи, че древните тухли са същите като на построения от италианците затвор в Адис Абеба. Посочи този факт на Меркадо и заключи: — Италианците са отлични строители.
Хенри мълчеше.
— Онази минерална баня беше много внушителна.
— Стига с тази престорена носталгия, Франк.
— Хенри… мислил ли си да се върнеш там?
Меркадо не отговори веднага.
— Честно казано, да. Само че явно е прекалено рисковано.
— Е, кажи ми, ако решиш да се върнеш.
Сервитьорът се приближи и Пърсел му поръча още по едно, после попита:
— Слуша ли днешните новини за Етиопия?
— Не.
— Някой си генерал Банти взел властта във военния съвет и обявил ново правителство. В Дерга са пак същата пасмина главорези, обаче ръководителите са нови хора и си мисля, че сега ще можем да се върнем, ако новите не са толкова побъркани, колкото предишните.