— Не ми говори за побъркани.
— Просто ми хрумна. Горещата точка е Близкият изток — каза Франк. — Суецкият канал още е затворен и Садат приказва неща от рода на „близкоизточна бомба със закъснител“. Бесен е на всички руски евреи, които емигрират в Израел. Наистина се очертава нова война.
— Ако избухне, отразявай я от Кайро.
— Добре. Пропуските за фронта не вършат никаква работа — усмихна се Пърсел. — Чух, че работиш за „Л’Осерваторе Романо“.
— Да. Пиша им разни материали на английски за настъпващата юбилейна година. Главно прессъобщения.
— Омръзнало ли ти е?
— Рим ми харесва.
— Кайро е отврат. Работиш ли по нещо друго?
— Нашето етиопско приключение ли имаш предвид?
— Тъкмо него имам предвид.
— Не. Обаче мислех, че ще видя нещо твое по този въпрос.
— Изчаквам — отвърна Франк. — Първо исках да разговарям с тебе.
— Не ти трябва моето разрешение или съдействие.
— Надявах се да направим нещо заедно.
— Нямам такова желание.
— Сериозно?
Меркадо се замисли.
— Ако напишеш… добре де, ако напишем нещо за това, не само Гетачу, но и цял куп други копелета и идиоти ще се юрнат в джунглата да търсят черния манастир.
Пърсел кимна. И той смяташе така.
— Гетачу може вече да го е открил.
— Може. Но ако го беше открил, според мен щяхме да чуем, че е обявен за продан безценен религиозен предмет.
— Много такива неща се продават скришом — напомни му Франк.
— Вярно е. А това нещо трябва да попадне във Ватикана. Възможно е и монасите да са го пренесли другаде.
— Е, бихме могли да идем да проверим.
— Нямам такова желание.
— Добре. Съобщи ли във Ватикана за смъртта на отец Армано?
— Не.
— Защо?
— Ъъъ… Няма защо да бързам. Ще стигна и до това.
— Кабинетът ти е в самия Ватикан, Хенри.
— Ще стигна и до това.
— Хубаво. Може би трябва да отидем в Берини и да потърсим роднините му.
— Защо?
— Защото ни помоли да го направим. Помоли ни също да разкажем историята му на някого във Ватикана. Можеш да я разкажеш и на твоите хора в „Л’Осерваторе Романо“.
— Добре, ще го направя.
— Не ми е много ясно защо протакаш, Хенри.
— А ти защо протакаш?
— Вече ти обясних. Първо исках да разговарям с тебе. Нали сключихме нещо като договор — напомни му Пърсел.
— Какво смята Вивиан? — попита Меркадо.
— Какво да смята. Иска да се върнем и да намерим Светия Граал.
— Пълна лудост.
— Съжалявам, че си изгубил ентусиазма си, Хенри.
— Аз пък съжалявам, че ти си се ентусиазирал.
— Мислих по въпроса.
— Опитай се да не мислиш повече.
— Това е страхотен материал, Хенри.
— Така изглеждаше навремето.
Франк го погледна.
— Поразровил ли си се във Ватиканския архив? Например в обедната почивка?
— Да… за да задоволя любопитството си за някои неща.
— Откри ли нещо?
— Ще ти извадя пропуск. Можеш да се поровиш сам.
— Сигурно ще имам проблем с езика.
— Можеш да наемеш преводачи.
— След няколко дни трябва да се върна в Кайро.
— Прости ми любопитството, Франк, обаче не разбирам защо не отидеш в Женева.
Пърсел поръча по още едно и Меркадо не възрази.
Известно време двамата помълчаха, после Франк каза:
— Получих писмо от Женева… тя пише, че се чувствала ужасно, задето те зарязала в Адис Абеба, и че имала угризения за случилото се.
— Напълно основателно.
— Да. Аз също имам угризения.
Хенри се втренчи в чашата си.
— Преживях го, Франк. Сега изпитвам само гняв. Двамата постъпихте лошо.
— Знаем го.
— И аз постъпих лошо… онзи момент в шатрата на Гетачу… когато той ме попита…
— Простено ти е.
Меркадо го погледна.
— Благодаря.
— Вивиан не го е споменавала нито веднъж.
— Сигурен съм, че е мислила за това.
— Просто трябва да продължим нататък. — Пърсел се усмихна. — Avanti.
— Време е да тръгвам.
— Имам новини и за княз Иясу. Екзекутирали го в Адис Абеба.
— Постъпили са милосърдно.
— Така е. Чете ли за масовите екзекуции в края на ноември?
— Не следя събитията в Етиопия.
— А би трябвало.
— Какво се е случило? — попита го Меркадо.
— Ами, разстреляли поредната група хора на стария режим. Бившият премиер Маконен, някой си генерал Аман, бивш шеф на генералния щаб или нещо подобно, друг бивш премиер на име Волде и внука на императора вицеадмирал Искендер Деста.
Хенри кимна.
— Революцията се храни с кръв.
— Вярно е. Разстреляли са още петдесет и шестима души, сред които княз Иясу.
— Съобщи ми, когато разстрелят Гетачу и Андом.
— Ще следя новините.