Освен това едва сега осъзнаваше, че нейното заминаване е имало нещо общо с добрата новина, получена от британското посолство в Кайро, предстоящото освобождаване на Хенри Меркадо. Тогава за момент си помисли, че Вивиан отива да търси Хенри, но в такъв случай щеше да му го каже в лицето. Беше достатъчно пряма, откровена и смела, за да му заяви: „Всичко свърши. Връщам се при Хенри“.
Вивиан обаче знаеше, че макар да ѝ е простил за онази безразсъдна нощ, когато си мислеха, че ще ги разстрелят, Хенри няма да ѝ прости седмицата с Франк Пърсел в Адис Абеба, нито месеца в Кайро. Ала кой знае защо, след освобождаването на Меркадо тя повече не можеше да остане с Франк. Той донякъде я разбираше, но разбираше и че фотографката иска тримата отново да се съберат, по един или друг начин, и заедно да се върнат в Етиопия.
— С онзи човек ли имаш среща? — попита го Джийн.
Пърсел погледна към входа, където стоеше и се озърташе Меркадо. Франк привлече вниманието му и по-възрастният му колега се насочи към него. Хенри пак не носеше връхна дреха и ако не се броеше шалът на шията му, беше със същите дрехи като предишната вечер.
Не се ръкуваха и Пърсел го представи на Джийн, чиято фамилия не знаеше, както и номера на стаята ѝ. След кратък общ разговор забеляза, че Хенри като че ли е в по-добро настроение и може да се държи чаровно пред една привлекателна дама. Представи си как се е запознал с Вивиан в бара на „Хилтън“ в Адис Абеба.
При нормални обстоятелства Франк може би щеше да покани блондинката да вечеря с тях, но сега се нуждаеше от Хенри само за себе си, без Джийн или отсъстващото присъствие на Вивиан.
— Непременно иди на Пиаца Навона — каза ѝ той.
— По-добре в Трастевере — посъветва я Хенри и ѝ даде името на един ресторант.
Джийн им благодари и отново се задълбочи в пътеводителя.
Пърсел заведе Меркадо при резервираната маса до прозореца и седнаха.
— Няма да остана за вечеря, но може да си поръчаме бутилка хубаво вино — осведоми го британецът.
— Както предпочиташ.
Меркадо прегледа винената листа, повика келнера и поведе с него дискусия на италиански относно избора им.
Франк запали цигара и се загледа в града навън. Никога не беше разбирал напълно защо Петър и после Павел са отишли толкова далеч от своя свят — тъкмо в Рим, търбуха на звяра. Не може да не са знаели, че извършват самоубийство.
— Размина ти се евтино с амароне за сто и петдесет хиляди лири — откъсна го от размислите му Хенри.
— Нали тая вечер щеше да черпиш ти?
— Първо да видим какво предлагаш.
— Добре. — Пърсел посочи Форума. — Каква е онази сграда?
— Там римският сенат е обсъждал съдбините на империята.
— Удивително.
— С право наричат Рим Вечния град. Струва ми се, че искам да изживея последните дни от живота си тук.
— Можеш да ги изживееш и на по-лошо място. И точно това е въпросът, по който ми се ще да си поговорим.
— Няма да се върна в Етиопия.
— Добре. Но чисто хипотетично… ако има възможност да се върнем, законно, като акредитирани журналисти, ще го обмислиш ли?
— Не.
— Да приемем, че си казал „да“. Имаш ли нещо против да отидем тримата заедно?
— Не искам повече да я виждам. Нито пък теб.
— Постигаме известен напредък.
— На нито един от нас няма да му позволят да се върне, Франк. Тъй че даже да ти кажа „да“, разговорът наистина е чисто хипотетичен.
— Добре. Но ако ни се отвори възможност…
— В момента, в който стъпя на етиопска земя, ме очакват пет години затвор.
— Тогава трябва да влезем в страната нелегално.
Сервитьорът донесе виното, Меркадо го опита, обяви го за meraviglioso8 и келнерът им наля.
Пърсел вдигна чашата си.
— За отец Армано и Божия план, какъвто и да е той.
— Не се съмнявам, че ти ще ми го изложиш.
— В момента ми се изяснява. Споменавал ли съм ти, че имам разрешително за пилот на едномоторен самолет?
Меркадо разклати виното си.
— Ако наемем малък аероплан в Судан…
— От твоите уста Божият план не звучи особено привлекателно. Какво мислиш за виното?
— Страхотно е. Хайде да помислим за фалшиви документи. Имам връзки в Кайро.
— Аз всъщност не ти трябвам — отвърна Хенри. — Ще ти е по-лесно просто да подадеш молба за виза и да видиш какво ще се случи. Новият режим може да те пусне в страната.
— Искам да дойдеш с нас.
— Предполагам, че под „нас“ имаш предвид и Вивиан.
— Точно така.
— Тя обаче те е зарязала. Или поне така ми каза снощи.
— Да, но също ти казах, че Вивиан иска да се върнем и да потърсим черния манастир.