Меркадо се замисли и проницателно отбеляза:
— Има и по-лесни начини да я спечелиш отново.
Франк не отговори.
— Ако искате да се върнете, господин Пърсел, трябва да имате правилните мотиви за това. А вашите мотиви не са такива.
— Няма да те убеждавам, че вярвам в Светия Граал — след кратко мълчание рече Франк. — Обаче съм сигурен, че от това ще се получи сензационен материал.
— Но Вивиан вярва в Граала, скъпи приятелю. Трябва да вярваш и ти, ако пак ще я мъкнеш в Етиопия — или ако тя ще те мъкне там.
— А ти в какво вярваш? — поинтересува се Пърсел.
— Вярвам в онова, което ни разказа отец Армано.
— Във всичко ли?
— Във всичко.
— Тогава как може да не искаш да се върнеш?
— Отец Армано явно смяташе, че Граалът трябва да остане в коптския манастир — напомни му Меркадо. — А той беше католически свещеник и е имал заповед от папата да го открие и да го занесе във Ватикана.
— Не предлагам да го откраднем. Само да го… видим. Да се докоснем до него.
— Това сигурно ще ни донесе доживотен затвор. Или смърт.
— Но ако наистина вярваш, че ще намерим истинския Граал, Хенри, какво значение има смъртта?
Меркадо внимателно се вгледа в него.
— Отец Армано се е изложил на смъртна опасност, като е отишъл с дозора да търси черния манастир. Защото е вярвал в Граала и във вечния живот.
— Това ми е ясно. Обаче…
— Рицарите на Кръглата маса са рискували живота си, за да търсят Граала…
— Митове и легенди.
— Да, но в тях има поука.
— А именно, че Граалът никога няма да бъде намерен.
— А именно, че никога не бива да преставаме да търсим онова, в което вярваме. Проблемът не е смъртта.
Хенри не отговори.
— Защо Петър е дошъл в Рим?
Възрастният журналист се усмихна.
— За да дразни римляните със своите доводи, както ти ме дразниш с твоите.
— И да им донесе Божието слово. А защо се е върнал в Рим?
— За да умре.
— Именно.
Меркадо потъна в размисъл.
— Виж, вземи се наспи както трябва… — кимна към Джийн, която още беше на бара, но вече плащаше сметката си, — и ако утре заран още ти се ще да се самоубиеш, ми се обади. — Остави визитката си на масата и се изправи.
Пърсел също стана.
— Трябва да го направим, Хенри. Само си мислим, че имаме избор, обаче нямаме.
— Това ми е ясно. Ясно ми е също, че не си онзи циник, за какъвто се смяташ или на какъвто се преструваш. Няма да рискуваш живота си заради един страхотен материал — или заради една жена. Нито си чак такъв журналист, нито си чак такъв романтик. Но ако вярваш в любовта, вярваш и в Бог. Не е сигурно дали в края на твоето пътешествие те очаква Светият Граал, но сами по себе си пътешествието и търсенето са проява на вяра. И както казваме ние римляните, Credo quia impossibile. Вярвам, защото е невъзможно.
Франк не отговори.
Ръкуваха се и Меркадо отиде при бара, размени няколко думи с Джийн и си тръгна.
Джийн се приближи до масата му и се усмихна колебливо. Пърсел се изправи и си помисли: „Милият Хенри пак върти старите си номера — оставя ми сметката, жената и следващия ход“.
16.
По Коледа в Рим винаги прииждаха тълпи духовници, поклонници и туристи, сега дори повече от обикновено, в очакване на Бъдни вечер папата да обяви настъпващата Юбилейна година. Таксиметровият шофьор ругаеше празничния трафик и чуждестранните идиоти, които не знаеха как се пресича улица.
Пърсел беше решил да остане тук за празниците и прати кратък телекс на Чарли Гибсън в Кайро, за да му го съобщи. Още по-краткият отговор гласеше: „УВОЛНЕН СИ. ВЕСЕЛА КОЛЕДА“.
Надяваше се Чарли да му отговори така и се боеше да не получи втори телекс, отменящ първия. Но ако избухнеше война, както можеше да се случи, след като всички християнски туристи напуснат Йерусалим, Витлеем и Назарет, каирското бюро пак щеше да има нужда от него. Дотогава беше свободен да се занимава с други неща. Оказа се, че Джийн трябва да се върне в Англия за Коледа, което му оставяше още повече време за писане и размишления с какво иска да запълни остатъка от живота си.
На другата заран не се обади на Хенри, както му беше предложил по-възрастният кореспондент, който също не го потърси, нито щеше да го направи. От последния им разговор бяха минали три дни и след като сутринта позвъни в „Л’Осерваторе Романо“, Пърсел имаше среща в 16:00 със синьоре Меркадо. Дотогава оставаха петнайсет минути и трафикът се влачеше по-бавно от пешеходците, затова Франк помоли шофьора да го остави в подножието на Понте Виторио Емануеле и пресече пеш моста над Тибър.
Духаше силен вятър и по сивото небе заплашително се гонеха черни облаци. Реката също изглеждаше тъмна и разгневена.