Меркадо кимна.
— Пиши ѝ да дойде в Рим.
— Tutte le strade conducono a Roma.
— Да не си го упражнявал?
— Да. Имаш ли нещо против идването на Вивиан?
— Вече ти казах, преживях го.
Пърсел се съмняваше и имаше собствени проблеми с Вивиан.
Меркадо явно се досещаше за това, защото попита:
— А ти имаш ли нещо против идването на Вивиан?
— Не.
— Не съм сигурен, че разбирам отношенията ви.
— Значи сме двама. Сигурно даже трима.
— Добре де… Между другото, какво стана с оная жена? Джийн?
— Трябваше да се върне в Англия. Не спираше да приказва за тебе — прибави Франк.
Хенри се усмихна.
— Според теб каква е вероятността да получим визи? — попита Пърсел.
— Май ще се окажеш прав за смяната на режима. Като че ли искат да изгладят нещата със Запада.
— Просто играят третата световна игра — флиртуват със Запада, докато се въргалят в кревата с руснаците.
— Разбира се. Но това може да е в наша полза.
— Няма ли да е подозрително, ако ни издадат визи?
— „Заповядай, приятелко драга, ела — рекъл паякът на малката муха“9.
— Именно.
— Е, ако искаш моето мнение, самата идея е шантава. Обаче щом сме решили, запази параноята си за Етиопия.
— Дадено.
— А мислил ли си защо се връщаш в лапите на смъртта?
— Вече ти обясних.
— Повтори, ако обичаш.
— За да намеря Светия Граал, Хенри, и да изцеря измъчената си душа. Също като тебе.
— Е, да оставим този разговор за после, когато дойде и Вивиан.
Пърсел не отговори.
Меркадо отново напълни чашите.
— Ще помоля полковник Ган също да дойде в Рим.
— Защо?
— Може да получим ценна информация от него, преди да заминем. Освен това искам да го видя и да му благодаря.
— Аз също.
— Предлагам да го поканиш на пищна вечеря в „Хаслер“.
— На тебе не ти ли се полагат представителни, Хенри?
— Да, при това доста, и тъкмо затова ме настаниха в „Екселсиор“, докато си намеря квартира.
На Пърсел му се струваше, че Хенри Меркадо има по-голямо влияние в „Л’Осерваторе Романо“, отколкото предполагат кабинетът и постът му. Хрумна му, че Хенри е разговарял с някого във Ватикана за тяхното етиопско приключение, включително — противно на неговото твърдение — за срещата с отец Джузепе Армано. Ако беше вярно, някой изгаряше от желание да разнищи тази история. И какъвто си беше стар мошеник, Хенри въртеше своите шефове на пръста си и източваше средства от ватиканската хазна. При това го правеше от няколко месеца и бе настъпил моментът да се задейства или да се чупи.
— Ще пуснеш ли материал за отец Армано във вестника? — попита Франк.
— Разбира се. Само че чак след като се върнем. А ти?
— И аз работя тук, Хенри, забрави ли?
— Да бе. — Меркадо пресуши чашата си. — Ще напишем поредица сензационни статии, ти на английски, аз на италиански, и ще ги преведат на всички езици в света. Ти ще получиш славата и почитта, които винаги са ти убягвали, а аз ще увелича световната си известност.
Пърсел се усмихна.
— Ще обиколим всички възможни телевизии. Кой ще носи Граала?
— Вивиан.
— Да, хубавицата. И ще направим изложба с нейните снимки.
Замълчаха и Франк се замисли какво ще се случи, ако наистина открият черния манастир и някак си вземат Светия Граал от коптските монаси.
— Внимавай какво си пожелаваш — посъветва той Меркадо.
Хенри смени темата.
— Ще е чудесно, ако и полковник Ган дойде с нас.
— Етиопското правителство много ще му се зарадва.
— Тъй де, ако го помилват или оправдаят.
— Което е невъзможно.
— Може да им предложи услугите си като военен съветник.
— Едва ли, Хенри. Пък и той със сигурност няма такова желание.
— Ще разберем, когато се срещнем. Ще потърся телефона и адреса му във Великобритания и ще му се обадя или ще му пиша. Предлагам срещата да е в началото на януари.
— Тук съм.
— Надявам се Вивиан също да дойде.
— Ще те държа в течение.
— И ще отидем в Сицилия, там е по-топло. Ще посетим селото на отец Армано и ще потърсим роднините му.
— Чудесна първа стъпка в нашето пътешествие.
— Да, точно с това трябва да започнем — съгласи се Меркадо. — Дотогава, ако не си прекалено зает, вдругиден ще се срещнем в осем сутринта във Ватиканския архив и ще ти покажа какво съм открил.
— Това няма особено значение, Хенри. Ще разчитаме на вярата си.
— Да, но може да ти се стори интересно, даже информативно и полезно. Добро начало за твоя репортаж.
— За нашия репортаж.
— За нашия репортаж. Написал ли си вече нещо по въпроса? — полюбопитства Меркадо.
— Да.
— Добре. Това ще ни спести малко работа. Пропусни извънбрачния секс за публикацията в „Л’Осерваторе Романо“.