Пърсел не се усмихна.
— В Рим ли ще прекараш Коледата? — попита го по-възрастният журналист.
— Още не съм решил.
— Откъде си?
— От едно градче в северната част на щата Ню Йорк.
— Приятели? Роднини? Стари гаджета?
— От всичко по много.
— Тогава се прибери у дома.
— Ами ти?
— Коледа в Рим.
— Можеше да е и по-зле.
— Ако си тук, мога да уредя да се вмъкнем през задния вход на службата на Бъдни вечер в „Свети Петър“. Папската благословия няма да ти е излишна.
— Ще те държа в течение.
Меркадо се изправи.
— До вдругиден. Името ти ще е в списъка на входа на библиотеката.
Пърсел също стана и си облече шлифера.
— Няма значение дали ще успеем да се върнем в Етиопия, а ако отидем там, няма значение какво ще се случи — каза той на тръгване. — Важното е да опитаме.
— Аз винаги съм живял така, Франк. Това ще е третото ми пътуване до Етиопия, а предишните два пъти за малко да ме убият — напомни му Меркадо. — Както се казва, корабите са на сигурно място в пристанището, но не са направени за това.
Пърсел излезе от сградата на „Л’Осерваторе Романо“ и тръгна по обточената с голи дървета алея. Вече се беше стъмнило, но тесните улички бяха осветени и тъй като нямаше друга работа, той навлезе навътре в папския анклав, стигна до полята и парковете зад базиликата и седна на пейка край един фонтан — Фонтана на орела. Запали цигара и се загледа в стичащата се вода.
Хрумна му смущаващата мисъл, че Хенри Меркадо може да е прав за мотивите на Франк Пърсел. Че някъде дълбоко в съзнанието или душата си той вярва в същото, в което вярваха Хенри и Вивиан. В което бе вярвал и отец Армано. И че вярва, защото е невъзможно.
17.
Франк Пърсел и Хенри Меркадо седяха на дълга маса в една частна читалня в голямата Ватиканска библиотека. Безличното помещение нямаше прозорци и по пожълтелите стени висяха само няколко задължителни религиозни портрета. От високия таван висяха три пищни полилея, а на дървения кръст в дъното висеше Иисус Христос.
Върху махагоновата маса грижливо бяха подредени документи, поставени в папки от зелен филц.
— Събрах ги през последния месец — осведоми Меркадо по-младия си колега. — Някои от тези пергаменти и папируси датират отпреди близо две хиляди години.
— Може ли да запаля цигара?
— Монасите, които се грижат за библиотеката, ще те екзекутират.
Пърсел прие отговора му за отрицателен. Освен това го заинтригува фактът, че Хенри е прекарал тук толкова много време.
Меркадо носеше куфарче, чието съдържание изпразни на масата, и Франк видя куп листове с ръкописни бележки. Хенри му даде бележник и посочи документите.
— Възползвах се от услугите на библиотечните преводачи — от старогръцки и класически и църковен латински, староеврейски…
— Ясно.
— Ще започнем с Тайната вечеря.
— Кафе?
— След Тайната вечеря. Опитвам се не само да докажа съществуването на Граала, но и да картирам дългото му пътуване от Йерусалим до Етиопия — обясни му Меркадо.
— Защо?
— Тази информация ще ни е от полза, когато пишем поредицата статии. И може би книга. Мислил ли си за книга?
— Да.
— Когато приключим тук, ще отидем в Етиопския колеж — каза Хенри. — Той също се намира във Ватикана.
— Защо е във Ватикана?
— Точен въпрос. Отговорът е, че италианците и Ватиканът отдавна проявяват интерес към Етиопия, още от пристигането на етиопски поклонници в Рим през петнайсети век. Интересът им се възобновил през хиляда осемстотин шейсет и девета, когато италианците колонизирали Еритрея, а през хиляда осемстотин деветдесет и шеста се опитали да завладеят и съседна Етиопия, която отново нападнаха през хиляда деветстотин трийсет и пета.
— Всичките тези войни ли си отразявал?
Меркадо не обърна внимание на забележката му и продължи:
— Етиопският колеж е и семинария, в която Ватиканът обучава и ръкополага католически свещеници и подготвя миряни, главно етиопци, които праща в Етиопия да разпространяват католическата вяра.
— А може би и да търсят Светия Граал.
Хенри не отговори и на тази реплика, но за сметка на това го информира:
— Етиопският колеж притежава богата библиотека, в която се съхраняват редки древни карти на Етиопия, както и труднодостъпни съвременни карти, изработени през трийсетте години от италианската армия. Може да ги използваме, за да ограничим местонахождението на черния манастир въз основа на онова, което знаем от отец Армано.
— Добра идея. Да вървим.
— Трябва да започнем от самото начало. — Меркадо притегли към себе си дебела библия и запрелиства страниците. — Ето — Матей, Тайната вечеря: „И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“.