Меркадо погледна записките си.
— Стигаме до момента, когато римските легиони се изтеглят от Британия. Римският свят се разпада и Британия е нападната от различни германски племена. Легендарният или исторически Артур е крал на бритите и с това започва добре известната легенда за Артур и рицарите на Кръглата маса.
Пърсел беше гледал филма, но остави колегата си да продължи.
Хенри вдигна поглед от бележника.
— Магьосникът Мерлин съобщава на крал Артур, че Светият Граал е в Британия, и му нарежда да събере добродетелни рицари, за да го търсят. Така възниква Кръглата маса, на която оставят свободно място, символизиращо предателството на Юда, в традицията на Тайната вечеря и масата на Йосиф Ариматейски. След много приключения и опасности един от рицарите, сър Пърсивал, който е потомък на Йосиф, макар да не го знае, открива чашата и копието на римския войник Лонгин, пронизало Христа на кръста. То виси във въздуха и капещата от върха му кръв се събира в Граала.
Млъкна и Пърсел впери очи в него. Днес тази история бе известна на всички, ала никой не вярваше в нея. Освен може би Хенри Меркадо и отец Армано, както навярно и Вивиан и още неколцина избраници. Но дори легендите да не бяха верни, съзнаваше Франк, това не означаваше, че Граалът не съществува. Павето с отпечатъка на Христос съществуваше в реалния свят, както и торинският саван и още хиляди религиозни реликви. Граалът обаче винаги се свързваше със способността да носи изцеление и ако откриеха черния манастир и чашата, щяха да разберат дали е истинската. Особено ако над нея висеше копие, от чийто връх капе кръв. Виж, в това щеше да повярва, ако го видеше.
Меркадо продължи разказа си.
— Старият пазител на Граала разкрива родствената им връзка със сър Пърсивал и когато умира, сър Пърсивал и сър Гауейн усещат, че настъпват зли времена, и разбират, че Граалът трябва да бъде скрит от грешното човечество. Господ им се явява, казва им, че край замъка е закотвен кораб, и им нарежда да върнат Граала и копието в Светите земи. Двамата рицари отплават в мъглите и повече никой не ги вижда и чува.
Хенри затвори бележника си.
— Това ли е всичко? — попита Пърсел след няколко секунди.
— Не. Граалът, а понякога и копието, се срещат пак в други извори през Тъмните векове, Средновековието и по-късно.
Ясно, каза си Франк. Например преди няколко месеца.
— Ти намерил ли си нещо интересно и полезно? — поинтересува се Меркадо.
— Интересно, да, но не и полезно.
— Вярваш ли в нещо от тази история?
— След Марк, не.
— Защо да вярваме и на Новия завет?
— Задаваш ми въпроси, на които не мога да отговоря, Хенри.
— Тъкмо затова сме тук. Да потърсим отговори.
— Отговорите не са тук. Половината архив на огромната Ватиканска библиотека е само митове и легенди. Отговорът е в Етиопия.
— Отговорът е в сърцата ни.
— Хайде да започнем с Етиопия. И има по-малко от петдесет процента вероятност да ни позволят да се върнем там — напомни му Пърсел.
— Заминаваме за Етиопия.
— Да не си ни извадил визи?
— Не. Обаче ще ги извадя. — Меркадо го погледна. — Ти не разбираш, Франк. Ние — ти, аз, Вивиан и полковник Ган — сме избрани да се върнем в Етиопия и да открием Светия Граал.
Пърсел не си направи труда да го попита кой ги е избрал.
Хенри се съгласи, че е време да направят почивка за кафе, и излязоха на слънце.
Франк напълно разбираше защо древните хора са обожествявали слънцето — то имаше загадъчни проявления, изгряваше и се издигаше на небето, даряваше живот и светлина. Юдеите, християните и мюсюлманите обаче имаха по-сложна религия. Те искаха хората да вярват в неща, които не се виждат или усещат като слънчевите лъчи по лицето. Искаха вяра. Искаха да вярваш, защото е невъзможно.
И въз основа на това той се връщаше в Етиопия.
18.
Отидоха до близката лавка, взеха си кафе и бишкоти и седнаха на една пейка. Насреща се намираше казармата на швейцарските гвардейци, които се строяваха отпред по някакъв повод. Ватиканската поща също се управляваше от швейцарци.
— Швейцарска ефикасност и италиански бишкоти — отбеляза Пърсел. — Това място наистина е благословено.
— Италианците са единствените хора на света, които имат монументално его и в същото време страдат от комплекс за малоценност — отвърна Меркадо. — Намирам го за очарователно.
— Значи оставаш тук, така ли?
— Ще умра тук или в Етиопия.
— Може ли да те попитам… имаш ли си приятелка тук?
Хенри се поколеба.
— Ъъъ… Когато съм в Рим, се срещам с една жена на моята възраст.
Пърсел не попита повече. Запали цигара и се загледа в хората наоколо.