— Където си остава и досега.
— Да. Освен това изглежда, че няколко римски папи проявявали интерес към Етиопия и черния манастир, а оттук и към Граала. Струва ми се, основателно може да се твърди, че тази тайна се е предавала от папа на папа и затова отец Армано е получил запечатания плик от Пий Единайсети. Ако се съди по други непреки свидетелства, изглежда също, че задачата да открият Светия Граал била възложена на йезуитите, които са ударният отряд на папството.
— Ако е така, явно не са се справили.
— Те са търпеливи. — Меркадо се замисли за момент. — Или пък най-вероятно те и последните папи са изгубили интерес, защото вече не вярват в съществуването на Светия Граал.
— Че то си е трудно да повярваш в него, Хенри.
— Така е. Обаче…
— Ти вярваш, защото е невъзможно.
— Да.
Стигнаха до Етиопския колеж, сграда в романски стил, по думите на Меркадо построена през 20-те години на XX век, когато колежът бил преместен от петвековния манастир „Св. Стефан“. Пърсел видя, че през главния вход влизат и излизат чернокожи монаси в черни раса, и нямаше как да не си спомни разказа на отец Армано за монасите в черния манастир, които посрещнали него и италианските войници с тояги.
— Тук не е ли опасно, Хенри?
Меркадо се усмихна.
— Те са добри католици. Не са копти, въоръжени с тояги.
— Хубаво.
На влизане Франк забеляза, че колегата му се прекръства, и последва примера му.
— Досега не съм идвал тук, но получихме разрешение и имаме среща — каза Меркадо. — Навреме сме.
Спряха в просторното преддверие и зачакаха.
Към тях се приближи висок и плешив чернокож монах и Хенри го поздрави на италиански. Двамата заговориха и Пърсел усети, че въпреки уговорената среща има някакъв проблем.
— Кажи му, че искаме само да видим картата, на която е посочен черният манастир — предложи Франк.
Отнякъде се появиха още двама монаси и дискусията продължи. Накрая Меркадо се обърна към по-младия си колега.
— Отказват да ни пуснат. Налага се пак да мина по същите канали.
— Опитай друг канал.
— Добре, да си вървим. Ще уредя въпроса.
Излязоха от Етиопския колеж и тръгнаха по алеята в парка.
— Какво стана всъщност? — попита Пърсел.
— Не съм сигурен.
— От кого поиска разрешение?
— Разговарях с един представител на папата. Светият отец се смята за личен закрилник на колежа — поясни Меркадо.
— Явно нямат нужда от външна закрила.
Хенри не отговори.
— И какво му каза на тоя представител на папата?
— Истината, естествено. Че наскоро съм се завърнал от Етиопия и искам да направя проучване за поредица статии за Коптската и Католическата църква в следреволюционна Етиопия, които ще публикувам в нашия вестник.
— Което е вярно, но не е цялата истина.
Меркадо отново премълча и двамата продължиха обратно към Ватиканската библиотека или, надяваше се Пърсел, към „Л’Осерваторе Романо“. Или пък още по-добре, към ресторанта.
— Предполагам, че не си споменал черния манастир — рече Франк.
— Не стана дума за него.
Пърсел се замисли за този инцидент. Ако Хенри наистина действаше в съучастие с някого или с някаква група във Ватикана, които искаха той да замине да търси Светия Граал, трябва да имаше друга група, която се противопоставяше на неговото заминаване. А може би Хенри Меркадо просто работеше за „Л’Осерваторе Романо“ и на Франк му се привиждаха съзаклятия там, където всъщност имаше само бюрократични недоглеждания или недоразумения. Не можеше да е сигурен, но все някога, в Рим или Етиопия, щеше да разбере какво е намислил Хенри — ако изобщо беше намислил нещо.
— Нищо, до пристигането на Ган ще уредим въпроса — увери го Меркадо. — Полковникът определено се справя с картите по-добре от нас с тебе.
— И това е вярно.
— Искаш ли да се върнем в библиотеката? Има още неща.
— Монахът заключи вратата.
— Пак ще я отключи.
— Дай да те заведа на обяд.
— Добре…
— Във „Форум“. Чакам телекс — поясни избора си на ресторант Пърсел.
Хенри го погледна и кимна.
Излязоха от Ватикана през площад „Св. Петър“ и на Борго Санто Спирито взеха такси, което ги откара до хотела.
— Качи се в ресторанта, запази маса до прозореца и поръчай бутилка хубаво вино — каза Франк.
Меркадо се поколеба, после тръгна към асансьора, а Пърсел отиде на рецепцията и попита дали има нещо за него. Служителят провери в купчината телефонни съобщения и телекси и му подаде запечатан плик.