— Да благодаря ли! И през ум не ми минава!
Хайнрих изчезва, затръшвайки вратата — като истински, прям германец, който никога на никого не дължи благодарност.
— Наистина ли имаме толкова неотложна нужда от парите? — питам аз.
— Доста неотложна — отвръща Георг. — Но нека сега да се разплатим! Колко пари имаш?
— Достатъчно. Изпратиха ми пътни пари за трета класа. Ще пътувам в четвърта и така ще икономисам дванайсет марки. Продадох пианото си, не мога да го мъкна със себе си. Този стар сандък ми донесе сто марки. Значи, общо сто и двайсет марки. С тях мога да живея, докато получа първата си заплата.
Георг взима тридесет холандски гулдена и ми ги подава.
— Ти работи като специален агент. Затова имаш право на комисионна като Оскар Сълзата. За особени заслуги пет процента добавка.
Възниква кратък спор; след това вземам парите като запас, в случай че още първия месец изхвръкна от новата си служба.
— Разбра ли вече какво ще вършиш в Берлин? — пита Георг.
Кимам утвърдително.
— Ще съобщавам за пожари, ще описвам кражби, ще давам отзиви за малки книги, ще нося бира на редакторите, ще подострям моливи, ще коригирам печатни грешки… И ще се опитам да напредна.
Вратата се отваря с ритник. Като призрак в рамката й застава фелдфебелът Кнопф.
— Искам осем билиона — вика той с прегракнал глас.
— Господин Кнопф — казвам аз. — Вие все още не сте се пробудили съвсем от един продължителен сън. Инфлацията премина. Преди две седмици можехте да получите осем билиона за камъка, който купихте за осем милиарда. Днес това са осем марки.
— Негодници! Нарочно го направихте!
— Кое?
— Спряхте инфлацията! За да ме ограбите! Но аз не продавам! Ще чакам следващата!
— Какво?
— Следващата инфлация!
— Добре — казва Георг. — Хайде да пием по една. Кнопф пръв посяга към бутилката.
— Да се обзаложим ли? — пита той.
— За какво?
— Че по вкуса мога да отгатна откъде сте взели бутилката.
Той издърпва тапата и помирисва.
— Изключено е да познаете — обаждам се аз. — Ако е наливна ракия, може би — ние знаем, че сте най-добрият познавач в целия окръг; но ако ракията е от бутилка — никога.
— На колко се обзалагате? За цената на надгробния камък?
— Ние изведнъж обедняхме — отвръща Георг. — Но ще рискуваме три марки. Това е във ваш интерес.
— Добре. Дайте ми една чаша.
Кнопф помирисва и опитва. След това поисква втора и трета пълна чаша.
— Откажете се — казвам аз. — Това е невъзможно. Няма защо да плащате.
— Тази ракия е от деликатесния магазин на Брокман на Мариенщрасе — казва Кнопф.
Гледаме го смаяни. Вярно е.
— Дайте парите! — казва дрезгаво Кнопф.
Георг плаща трите марки и фелдфебелът изчезва.
— Как е възможно? — питам Георг. — Да не би този стар пияница да има свръхестествени сили?
Георг изведнъж се разсмива.
— Той ни извози!
— Как?
Георг вдига бутилката. На обратната страна долу е залепено малко етикетче: „Й. Брокман, деликатеси, Мариенщрасе 18“.
— Ама че мошеник! — казва Георг развеселен. — Толкова стар, а какви очи има!
— Очи! — казвам аз. — Вдругиден през нощта той няма да повярва на очите си, когато се върне в къщи и не намери обелиска. И неговият свят ще рухне за него.
— Твоят свят рухва ли? — пита Георг.
— Всеки ден — отвръщам аз. — Може ли да се живее иначе?
Два часа преди заминаването ми, отвън ни се счуват стъпки, гласове и звуци. Веднага след това на улицата запяват на четири гласа:
Пристъпваме до прозореца. На улицата е дружеството на Бодо Ледерхозе.
— Какво е това? — питам аз. — Светни лампата, Георг!
В матовата светлина, която пада от прозореца на улицата, разпознаваме Бодо.
— Това е за тебе — казва Георг. — Прощална серенада от твоето дружество. Не забравяй, че си негов член.
Песента продължава мощно да звучи:
Отварят се прозорци.
— Тишина! — вика старата Конерсман. — Среднощ е, пияна сбирщина такава!
Лиза се показва на прозореца и се покланя. Тя мисли, че серенадата е за нея.
След малко пристига полицията.
— Разотивайте си! — командува един силен глас.
Полицията се е изменила заедно с дефлацията. Станала е строга и енергична. Старият прусашки дух се е възвърнал. Всеки цивилен е вечен новобранец.
— Нарушение на нощната тишина! — ругае немузикалният притежател на униформа.
— Арестувайте ги! — реве вдовицата Конерсман.
Дружеството на Бодо се състои от двадесет яки певци.