После се отдръпна от дъската, за да провери решението си.
— Струва ми се правилно — съвсем ясно наистина — рече Марлоу, издухвайки огромни кълба дим.
А по-точно работата на Уайчарт, написана и обяснена на дъската, бе следната:
Нека означим с α началния ъглов диаметър на Облака, измерен в радиани,
с d — линейния диаметър на Облака,
с D — разстоянието на Облака до нас,
с V — скоростта, с която се приближава,
с T — времето, за което ще достигне Слънчевата система.
Да започнем с това, че очевидно имаме α=d/D.
Диференцирайки това равенство по времето t, получаваме
.
Но
.
Така че можем да запишем
.
Освен това имаме
.
Елиминирайки V, получаваме
.
Оказа се по-лесно, отколкото си мислех. Ето го и решението:
Остава да заменим производната dt/dα с отношението на крайните нараствания Δt/Δα.
Тук Δt=1 месец, което отговаря на периода между двете плаки на Йенсен; а според доктор Марлоу Δα е около пет процента от α, т.е.
.
Следователно T = 20Δt = 20 месеца.
— Да, просто необоримо — отвърна Уайчарт.
Когато Уайчарт привърши смайващите си изчисления, директорът сметна за необходимо да предупреди всички събрани да пазят тайна. Прави или не, от приказки извън обсерваторията, дори и у дома, нищо добро не би излязло. Веднъж ако пламнеше искрата, цялата история щеше да плъзне като неудържим пожар и докато се обърнат, щеше да попадне във вестниците. А директорът не бе имал повод да си състави добро мнение за вестникарите, особено пък за акуратността им по отношение на науката.
От обед до два през нощта той седя в кабинета си, неспособен да се справи с най-сложната ситуация, с която някога се бе сблъсквал. За неговия характер бе съвсем несвойствено да вземе някакво окончателно решение или да предприеме нещо въз основа на чуждо решение, преди да го провери и отхвърли поне няколко пъти. И все пак дали бе правилно да държи всичко в тайна цели две седмици, а може би и повече? Поне две-три седмици щяха да минат, преди да проучат проблема из основи. Редно ли беше да им даде толкова време? Сигурно вече за десети път проверяваше решението на Уайчарт. В него нямаше никаква грешка.
Накрая той позвъни на секретарката си.
— Бихте ли се обадили в Калифорнийския технологически институт да ми ангажират място за полета до Вашингтон в девет часа вечерта. После ме свържете с доктор Фъргюсън по телефона.
Джеймс Фъргюсън беше важна клечка в Националната фондация. Той контролираше цялата дейност на фондацията, отнасяща се до физиката, астрономията и математиката. Вчерашният разговор с Херик по телефона силно го бе озадачил. Не беше в стила на Херик да определя срещите си от ден за ден.
— Не разбирам какво може да е подгонило Херик — сподели той с жена си на закуска, — та ще се втурне през-глава към Вашингтон. Беше много настойчив. Стори ми се силно обезпокоен и му казах, че ще го чакам на летището.
— Някоя и друга загадка от време на време поддържат тонуса — отвърна жена му. — Скоро ще разбереш.
По пътя от летището към града Херик едва успяваше да се придържа в рамките на обичайната учтивост. Чак когато се озоваха в кабинета на Фъргюсън, той пристъпи към целта на посещението.
— Предполагам, няма опасност да ни подслушват, нали?
— Мили боже, толкова ли е важно, човече? Почакай малко.
Фъргюсън вдигна слушалката.
— Ейми, бъди така добра, погрижи се никой да не ме безпокои… не, не, никакви телефонни разговори… да, за около час, може би два, не зная.
Херик спокойно и последователно му изложи цялата ситуация. Фъргюсън дълго се взира във фотографията. После Херик каза:
— Виждаш ли сега кое е неприятното? Ако разгласим всичко и се окаже, че сме сбъркали, ще се изложим много. А ако загубим цял месец да проверяваме до най-малките подробности и се окаже, че сме били прави, тогава ще ни обвинят в излишно отлагане и бавене.
— Да, добре се наредихме, също като дърта квачка на развалено яйце.
— Ти, Джеймс, си човек с голям опит в отношенията си с хората. Затова си помислих, че би било добре да се обърна към теб за съвет.
— Как би трябвало да постъпя според теб?
Фъргюсън помълча известно време. После каза:
— Доколкото разбрах, това нещо може да се окаже твърде сериозно. А аз не по-малко от теб избягвам да вземам сериозни решения, Дик, и никога не решавам прибързано. Предлагам да направим така. Върни се в хотела си и се наспи добре следобеда — не вярвам снощи да си спал кой знае колко. После ще се срещнем отново за една ранна вечеря, а дотогава аз ще успея да измисля нещо. Ще се постарая да стигна до някакво заключение.