Фъргюсън удържа думата си. Бяха се настанили вече за вечеря в избран от него ресторант, когато той започна:
— Мисля, че успях да сложа всяко нещо на мястото му. Струва ми се, че няма смисъл да се губи още цял месец в проверки. Нещата са убедителни и така, а никога не можеш да бъдеш напълно сигурен — най-много да превърнете сигурността си от деветдесет и девет в деветдесет и девет и девет десети процента. А не си заслужава да се губи време за такова нещо. От друга страна, ти не си готов да отидеш още сега в Белия дом. Според думите ти излиза, че ти и твоите сътрудници сте се занимавали с проблема по-малко и от един ден. Сигурно има още доста неща, за които си заслужава да се помисли. А по-точно, след колко време Облакът ще стигне до тук? Какво ще бъде въздействието му, когато е вече тук? Ето такива неща.
Съветвам те да се върнеш обратно в Пасадена, да събереш хората си и за една седмица да напишете доклад върху цялостното положение, така както вие го виждате. Накарай всички да се подпишат отдолу, за да не вземат да се усъмнят, че това е работа на някой Смахнат директор. И тогава ела пак във Вашингтон. Междувременно аз ще задвижа нещата оттук. В случай като този не бива да се действува отдолу, подшушвайки това-онова на някой от конгресмените. Най-добре е да отида направо при президента. Ще се опитам да ти разчистя пътя за там.
Втора глава
СЪБРАНИЕ В ЛОНДОН
Четири дни преди това в сградата на Кралското астрономическо дружество в Лондон се състоя твърде любопитно събрание. То не беше свикано от Кралското астрономическо дружество, а от Британската астрономическа асоциация, съставено предимно от астрономи аматьори.
Рано същия следобед Крие Кингсли, професор по астрономия в Кембриджския университет, пътуваше с влака за Лондон, за да присъствува на събранието. За него, най-известния сред теоретиците, бе крайно необичайно да участвува в събрание на наблюдатели аматьори. Напоследък бяха плъзнали слухове за непредвидени отклонения в координатите на планетите Юпитер и Сатурн. Кингсли не вярваше на слуховете, но според него недоверието трябваше да почива на здрава основа и затова се налагаше да чуе какво ще кажат онези приятели.
В Бърлингтън хаус пристигна към четири часа, точно по време на следобедния чай, и с изненада установи, че освен него бяха дошли немалко професионалисти, включително и Кралският астроном. „Не съм чувал за подобен случай в БАА. Положително някой млад журналист е пуснал слуховете“, помисли си той.
Час и половина по-късно Кингсли влезе в заседателната зала и зърна свободно място на първия ред, точно до Кралския астроном. Едва успя да се настани, и доктор Олдройд, който заемаше председателското място откри заседанието:
— Дами и господа — започна той, — днес сме се събрали, за да разгледаме някои нови, вълнуващи открития. Но преди да извикам първия докладчик, бих желал да изразя радостта си, че виждам толкова много знаменити лица сред нашите гости. Убеден съм, че времето, което са отделили, за да го прекарат с нас, няма да се окаже загубено. И съм сигурен, че важната роля на любителя астроном ще бъде демонстрирана за пореден път.
При тези думи Кингсли вътрешно се разсмя, а неколцина от другите професионалисти се размърдаха на столовете си. Доктор Олдройд продължи:
— А сега имам удоволствието да поканя мистър Джордж Грийн да ни запознае със своя доклад.
Мистър Джордж Грийн скочи от мястото си в средата на залата и бързо-бързо се упъти към трибуната, стиснал в дясната си ръка дебела папка с листове.
През първите десетина минути мистър Грийн показ-ваше диапозитиви на собствения си телескоп и Кингсли слушаше най-внимателно и учтиво. Но когато десетте минути се проточиха до четвърт час, той започна да нервничи. Следващият половин час бе за него живо мъчение — преметна първо единия си крак върху другия, после го смени, въртеше се наляво и надясно и всяка минута поглеждаше часовника на стената. Всичко беше напразно — мистър Грийн говореше и говореше, твърдо решен да доведе започнатото докрай. Кралският астроном непрестанно поглеждаше към Кингсли и леко се подсмихваше. Останалите професионалисти се подбут-ваха един друг злорадо. Погледите им не слизаха от Кингсли. Мъчеха се да отгатнат кога ще прелее чашата на търпението му.
Но чашата не преля, защото мистър Грийн внезапно се сети за целта на своето изказване. Привършил описанието на драгоценния си телескоп, той обсипа аудиторията с данни от наблюденията си, подобно на куче, отърсващо се от водата след къпане. Наблюдавал Юпитер и Сатурн и изчислил координатите им много старателно, при което установил, че те се различават от данните в Мореплавателския алманах. Притича до дъската и написа следните цифри, след което се върна на мястото си: