Кингсли седна на мястото си. Астрономите, които разбраха основната идея в доводите му, а също така и онова, което се криеше зад тях, знаеха, че е казал последната си дума.
Още щом се качи на влака в 8,56 от Ливърпул стрийт, Кингсли се озъби на кондуктора, който му поиска билет. Човекът се дръпна една-две крачки назад и постъпи добре, защото гневът на Кингсли не се бе уталожил дори и след вечерята, която току-що бе изял — вечеря, състояща се от зле приготвена и безвкусна храна, снизходително поднесена при претенциозни, ала всъщност твърде жалки условия. Единствено цената й бе внушителна. Кингсли вървеше по коридора и си търсеше купе, където най-после да остане насаме. Прекосявайки бързешком първокласния вагон, той зърна в гръб един пътник, чийто тил му се стори познат. Влезе в купето и се отпусна тежко до Кралския астроном.
— Първа класа — приятно и удобно. Не е лошо да работиш за правителството, няма що!
— Бъркате, Кингсли. Отивам в Кембридж на банкет в Тринити колидж.
Все още под впечатлението от мизерната вечеря, която току-що бе изял, Кингсли направи кисела физиономия.
— Винаги съм се чудил как успяват да се тъпчат така ония просяци от Тринити — рече той. — Всеки понеделник, сряда и петък банкет, и по четири пъти обилно хранене в останалите дни.
— Е, положението не е чак толкова трагично. Вие днес май не сте в добро настроение, а, Кингсли? Безпокои ли ви нещо?
Кралският астроном вътрешно примираше от удоволствие.
— Добро настроение! А кой би бил в добро настроение, питам аз. Обяснете ми, Кралски астрономе! Какъв беше смисълът на водевила, разиграл се днес следобед?
— Всичко, което чухте днес е самата истина.
— Самата истина, как не! По бих повярвал, ако се бяхте покачили на масата да изтропате някой танц. Градус и половина отклонение в орбита! Глупости!
Кралският астроном свали куфарчето си от багажника и извади от него огромна папка книжа вписани в тях внушително количество данни.
— Ето фактите — каза той. — Първите петдесетина страници съдържат само данни от наблюдението на планетите през последните няколко месеца, ден по ден. Във втората таблица са нанесени същите данни, превърнати в хелиоцентрични координати.
Кингсли се зачете и не продума в продължение на повече от час, а когато влакът спря на Бишъпс Стортфорд, каза:
— Предполагам, не си правите илюзии, че този номер ще мине лесно. С толкова много цифри на разположение лесно ще разбера кое е вярно и кое не. Имате ли нещо против да задържа таблиците за два-три дни?
— Ако си въобразявате, че съм способен да си дам толкова труд само за да погодя номер, както го нарекохте, и то с единствената цел да ви измамя, да ви се подиграя, то искам да ви уверя, че излишно се ласкаете.
— Нека бъде така — отвърна Кингсли. — Според мен има само две възможни хипотези. На пръв поглед и двете са невероятни, но едната от тях би трябвало да е вярна. Според първата неизвестно досега тяло, с маса близо до тази на Юпитер, е навлязло в Слънчевата система. Втората хипотеза е, че Кралският астроном не е с всичкия си. Не бих искал да ви обидя, но, честно казано, втората възможност ми се вижда по-малко невероятна от първата.
— Възхищавам се от вашата безцеремонност. — Кралският астроном се замисли за миг. — Някой ден би трябвало да се насочите към политиката.
— Мога ли да задържа таблиците за няколко дена?
— Какво смятате, че ще излезе от това?
— Ами две неща. Ще проверя доколко е вярно всичко това и ще определя точното местоположение на неизвестното небесно тяло.
— А как ще успеете?
— Най-напред ще се върна към данните от наблюденията на една от планетите — Сатурн като че ли ще бъде най-подходящ. Оттам ще определя координатите на неизвестното тяло или на неизвестната материя, ако се окаже, че тялото не е плътно. Така, както Адамс и Льо Верие са определили координатите на Нептун. А щом веднъж се оправя с неизвестната материя, ще пресметна всичко в обратен ред. Ще изчисля отклоненията на Юпитер, Уран, Нептун, Марс и т.н. След това ще сравня моите резултати с вашите наблюдения върху съответните планети. Ако съвпадат, значи няма никакъв номер. Но ако не съвпадат — тогава не знам!