— Много добре — рече Кралският астроном, — но как възнамерявате да успеете само за два дни?
— О, с помощта на електронноизчислителна машина. За щастие имам готова програма за компютъра в Кембридж. Утре ще успея да внеса известни промени и да приготвя няколко задания, свързани с настоящия проблем. Сигурно ще смогна да започна изчисленията още утре вечерта. Вижте какво, Кралски астрономе, защо не вземете да дойдете в лабораторията след банкета? Ако поработим утре през нощта, ще се справим много бързо.
На следващия ден времето бе страшно неприятно — студено, дъждовно и лека мъгла обгръщаше университетското градче. Настанил се пред буйния огън в своята квартира в колежа, Кингсли работи без прекъсване цялата сутрин чак до ранния следобед. Работеше неуморно, изписвайки невероятни върволици от знаци, малък откъс от които следва по-долу. Този откъс дава представа за кода, чрез който компютърът получава задачата.
T Z
0 A 23 Θ
1 U 11 Θ
2 A 2 F
3 U 13 Θ
Към три и половина, увит с шалове, Кингсли напусна колежа, заслонил обемиста връзка с книжа под чадъра си. С мъка се добра по най-късия път до Корн Иксчейндж стрийт и влезе в сградата, където се помещаваше компютърът, с чиято помощ само за една нощ щяха да се извършат изчисления, които човек би направил за пет години. Навремето в тази сграда се бе помещавала катедрата по анатомия и се носеха слухове, че все още я спохождат духове. Завивайки по тясната уличка, за да влезе през задния вход, Кингсли бе зает със съвсем други мисли.
Не се отправи веднага към залата с компютъра, защото по всяка вероятност в момента бе ангажиран с други задачи. Предстоеше му да преведе буквите и цифрите на разбираем за машината език. За целта използваха специално устройство, което трансформираше знаците в конфигурации от дупчици, перфорирани върху хартиена лента. Тези дупчици представляваха инструкциите за компютъра в крайния им вид. Ако само една от многохилядните дупчици не беше точно на мястото си, изчисленията на компютъра щяха да се окажат погрешни. Следователно всичко трябваше да се перфорира със съвършена прецизност, с буквално стопроцентова точност.
В шест часа Кингсли най-после със задоволство установи, че всичко е готово, проверено и препроверено, и се запъти към последния етаж, където се помещаваше компютърът. В този студен и влажен януарски ден въздухът в помещението бе приятно топъл и сух благодарение на хилядите електронни лампи на машината. Посрещна го познатият шум на електромоторите и тракането на телетайпа.
Кралският астроном бе прекарал чудесно деня в посещения на старите си приятели и го бе завършил с банкета в Тринити. Към полунощ почувствува, че с огромно удоволствие би отишъл да си легне, вместо да виси в математическата лаборатория. Все пак не беше зле да види с какво се занимава оня смахнатият. Един приятел му предложи да го закара до лабораторията и ето че, застанал под дъжда, чакаше пред вратата да му отворят. Най-после Кингсли се появи.
— О, здравейте, Кралски астрономе — рече той. — Пристигате тъкмо навреме.
Изкачиха се по стълбите, водещи до помещението с компютъра.
— Получихте ли вече някакви резултати?
— Не, но в момента се обработват всички данни. Открих няколко грешки в заданията, които написах сутринта, и досега ги поправях. Надявам се, че сега всичко е наред. Поне така си мисля. Ако машината не се повреди, след час-два би трябвало да излязат и резултатите. Как мина банкетът?
Наближаваше два, когато Кингсли каза:
— Е, остава още малко. След минута-две машината ще е готова.
И наистина пет минути по-късно помещението се изпълни с нов шум — затрака скоростният перфоратор. От него се подаде тясна хартиена лента, дълга десетина ярда. Дупчиците по хартията представляваха резултатите от изчисленията, които иначе биха отнели цяла година време.
— Да видим сега — рече Кингсли, докато поставяше лентата в телетайпа. Двамата мъже наблюдаваха как цифрите се появяваха колонка след колонка.
— Страхувам се, че тази подредба не е много ясна. Май ще е по-добре да ви я преведа. Първите три колонки представляват величините на множеството параметри, които заредих въз основа на вашите наблюдения.
— А координатите на пришълеца? — запита Кралският астроном.
— Координатите и масата му са дадени в следващите четири колони. Но в този им вид трудно ще си ги познаете — нали ви казах, че подредбата е такава. Искам да използвам резултатите, за да пресметна какво е въздействието на тялото върху Юпитер, а за целта са ми необходими в този вид.