Кингсли посочи току-що излязлата от машината лента.
— Ще се наложи да сметна някои неща на ръка, за да приведа таблиците с числа в по-подходяща форма. Но преди това да дам на компютъра да провери как стои работата с Юпитер.
Кингсли натисна някакви бутони. После сложи голямо руло перфолента в декодиращия механизъм на компютъра. Натисна друго копче и декодиращият механизъм започна да развива лентата.
— Разбирате ли какво става? — попита Кингсли. — Лентата се развива и през дупчиците й минава светлина. Оттам тя пада в тази кутия тук, където е поставена фоточувствителна тръба. По този начин в машината на последователни серии постъпват импулси. Лентата, която току-що сложих, дава на компютъра инструкции как да пресметне отклонението в орбитата на Юпитер, но това не е всичко. Компютърът все още не знае къде се намира пришълецът, нито каква е масата му и с каква скорост се движи. Тъй че машината не може да започне работа.
Кингсли беше прав. Щом стигна до края на обемистото руло перфолента, устройството спря. Кингсли посочи малка червена лампичка и каза:
— Тя показва, че процесът е спрял, понеже инструкциите не са пълни. Така, а къде е лентата, която излезе преди малко? Ето я на масата до вас.
Кралският астроном му подаде дългото парче лента.
— А това е останалата част от информацията. Щом бъде въведена и тя, машината ще извлече възможно най-пълни данни за пришълеца.
Кингсли натисна едно копче и втората лента също бе погълната. Едва беше минала през декодиращия механизъм като предишната, и безброй светлинки пробягна-ха по катодните тръби.
— Започна. Сега в продължение на около час машината ще умножава всяка минута по сто хиляди десет-знакови числа. А през това време ние ще си направим кафе. Умирам от глад, от вчера следобед не съм слагал нищо в устата си.
Двамата мъже работиха цяла нощ. Мъгливото утро вече предвещаваше настъпването на отчайващо неприятен януарски ден, когато Кингсли извести:
— Да, това е всичко. Ето ги резултатите, но ще се наложи да ги преработят, преди да пристъпим към сравнението с вашите наблюдения. Ще помоля някое от момичетата да свърши това днес. Ето какво, Кралски астрономе, предлагам ви да вечеряме заедно; после ще разнищим всичко докрай. Сега можете да се приберете и да дремнете. Аз ще изчакам да дойдат сътрудниците от лабораторията.
След вечеря Кралският астроном и Кингсли пристигнаха в Иразмъс колидж. Вечерята беше изключително добра и двамата се настаниха пред буйния огън в чудесно разположение на духа.
— Какви ли не глупости се разправят за затворените печки — рече Кралският астроном и кимна към камината. — Смятат ги за върхово постижение на науката, но в тях няма нищо научно. Най-приятна е топлината, излъчваща се от открития огън. От затворените печки въздухът става горещ и крайно неприятен за дишане. Задушават те, без да греят.
— Съвсем вярно — добави Кингсли. — Аз лично никога не употребявам подобни изобретения. А сега какво ще кажете за някоя и друга глътка портвайн, преди да се заловим сериозно за работа? А може би мадейра, кларет или бургундско?
— Чудесна идея, мисля, че бих пийнал малко бургундско.
— Добре. Имам един доста приличен „Помард’57“.
Кингсли напълни две по-големи чаши и като се върна на мястото си, каза:
— Ето тук е всичко. Получих данните за Марс, Юпитер, Уран и Нептун. Доближават се удивително много до получените от вас наблюдения. Направих по едно кратко извлечение от резултатите за всяка планета поотделно, ето тук на тези четири листа. Можете да ги видите.
Кралският астроном прегледа листовете за няколко минути.
— Това е поразително, Кингсли. Вашият компютър е наистина фантастична машина. Е, доволен ли сте сега? Данните съвпадат напълно. Потвърждават хипотезата за чуждо тяло, навлязло в Слънчевата система. Между другото, получихте ли точните данни за масата, координатите и скоростта му? Не ги виждам тук.
— Да, получих — отвърна Кингсли и извади някакъв лист от една голяма папка.
— И тъкмо там е бедата. Масата му се оказа около две трети от масата на Юпитер.
Кралският астроном се засмя.
— Доколкото си спомням, на събранието на БАА вие заявихте, че масата му ще е поне РАВНА на тази на Юпитер.
Кингсли изпъшка.
— Като се имат предвид отклоненията, предположението ми не беше чак толкова лошо, Кралски астрономе. Но вижте колко е хелиоцентричното му отстояние, 21,3 астрономически единици, само 21,3 пъти разстоянието от Слънцето до Земята. Невъзможно!