— Не виждам защо да е невъзможно.
— При такова разстояние то би трябвало да се вижда с просто око. Хиляди хора биха го забелязали.
Кралският астроном поклати глава.
— От това не следва, че тялото е непременно планета с размерите на Юпитер и Сатурн. Може да има много по-голяма плътност и по-малка отразяваща способност. В такъв случай би било много трудно да се види с просто око.
— Дори да е така, Кралски астрономе, трябва да са го забелязали при телескопни изследвания на небето. Както виждате, то се пада в тъмната част на небето, южно от Орион. Ето координатите: ректасцензия 5 часа и 46 минути, деклинация минус 30 градуса и 12 минути. Не съм добре запознат с небето, но това се пада на юг от Орион, нали така?
Кралският астроном отново се засмя.
— Кога за последен път сте гледали през телескоп, Кингсли?
— О, преди около петнайсетина години, ако не се лъжа.
— И по какъв случай?
— Наложи се да разведа група посетители из обсерваторията.
— А не мислите ли, че вместо да спорим напразно, би трябвало да отидем в обсерваторията и да видим как стоят нещата в действителност. Струва ми се, че този пришълец, както го нарекохме, може въобще да не е твърдо тяло.
— Искате да кажете, че може да е газов облак? Да, в някои отношения това дори е по-добре. Тяло с голяма плътност би било още по-трудно за наблюдаване. Но облакът сигурно е доста локализиран, с диаметър не по-голям от земната орбита. А трябва да е и доста плътен, около 10–10 грама на кубически сантиметър. Някоя микроскопична звездичка в процес на образуване може би.
Кралският астроном кимна.
— Известно е, че големите облаци от рода на мъглявините на Орион имат средна плътност около 10–21 грама на кубически сантиметър. От друга страна, звезди от рода на слънцето с плътност около 1 грам на куб. сантиметър се образуват непрестанно в големите газови облаци. Това със сигурност означава, че там има газови образувания с различна плътност, варираща от около 10–21 грама на куб. сантиметър до плътността на звездите. Вашите 10–10 грама на куб. сантиметър се падат точно по средата на този диапазон и ми изглеждат съвсем правдоподобни.
— Това е твърде вероятно, предполагам, че облаци с подобна плътност би трябвало да съществуват. Но вие бяхте съвсем прав, налага се да отидем в обсерваторията. Ще позвъня на Адамс, докато вие си допиете виното, и ще повикам такси.
Когато двамата мъже пристигнаха в Университетската обсерватория, небето бе покрито с облаци и макар дълго да чакаха на студа и влагата, никакви звезди не се появиха тази вечер. Същото се повтори и следващата вечер, а и по-следващата. Ето как Кембридж пропусна възможността да бъде първият откривател на Черния облак, също както бе загубил и славата си на първооткривател на планетата Нептун преди повече от век.
На 17 януари, деня след посещението на Херик във Вашингтон, Кингсли и Кралският астроном отново вечеряха заедно в Иразмъс колидж. А след вечерята се отправиха както преди към квартирата на Кингсли. Настаниха се отново край камината и си наляха по чаша „Помард’57“.
— Добре, че няма да будуваме пак цяла нощ. Можем да бъдем напълно сигурни, че Адамс ще позвъни, ако небето се проясни.
— Аз обаче утре трябва да съм в Ерстмонсо, няма как — сподели Кралският астроном. — В края на краищата и там има телескоп.
— Явно това проклето време ви се отразява също така зле, както и на мен. Вижте какво, Кралски астрономе, склонен съм ние с вас да вдигнем ръце и да се предадем. Реших да драсна една телеграма до Марлоу в Пасадена. Ето я. Там облаците изобщо не са пречка.
Кралският астроном погледна хартийката в ръцете на Кингсли.
МОЛЯ СЪОБЩЕТЕ ДАЛИ СЪЩЕСТВУВА НЕИЗВЕСТЕН ОБЕКТ С РЕКТАСЦЕНЗИЯ ПЕТ ЧАСА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТ МИНУТИ. ДЕКЛИНАЦИЯ МИНУС ТРИДЕСЕТ ГРАДУСА ДВАНАДЕСЕТ МИНУТИ. МАСА НА ОБЕКТА ДВЕ ТРЕТИ ЮПИТЕР, СКОРОСТ СЕДЕМДЕСЕТ КИЛОМЕТРА В СЕКУНДА, ПОСОКА ЗЕМЯТА. ХЕЛИОЦЕНТРИЧНО ОТСТОЯНИЕ 21,3 АСТРОНОМИЧЕСКИ ЕДИНИЦИ.
— Да я изпратя ли? — попита Кингсли нетърпеливо.
— Пратете я, на мен ми се спи — каза Кралският астроном и съвсем неволно прикри прозявката си.
На следващата сутрин в девет часа Кингсли имаше лекция, така че докъм осем вече се бе изкъпал, облякъл и избръснал. Неговият „джип“5 бе сложил масата за закуска.
— Имате грама, сър — съобщи той.
След бърз поглед върху „грамата“ се оказа, че това беше телеграма. „Не е възможно, помисли с Кингсли, отговорът от Марлоу да пристигне толкова скоро.“ Но като я отвори, се смая още повече.