НАСТОЯВАМЕ ВИЕ И КРАЛСКИЯТ АСТРОНОМ ДА ДОЙДЕТЕ НЕЗАБАВНО, ПОВТАРЯМ НЕЗАБАВНО, В ПАСАДЕНА. ВЗЕМЕТЕ САМОЛЕТА ЗА НЮ ЙОРК В 15,00. БИЛЕТИ ОТ ПАН АМЕРИКАН, ВИКТОРИЯ ЕЪР ТЪРМИНАЛ. УРЕЖДАНЕ НА ВИЗИТЕ В АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО. НА ЛЕТИЩЕТО ЛОС АНЖЕЛОС ЩЕ ЧАКА КОЛА. ХЕРИК.
Самолетът се издигаше бавно в западна посока. Кингсли и Кралският астроном се бяха разположили удобно в креслата. Това бе първият им миг на отдих, след като Кингсли бе отворил телеграмата. Наложи се първо да отложи лекцията, после да обсъди положението със секретаря на факултета. Не беше лесно да се напусне университетът за толкова кратко време, но накрая всичко се уреди. Междувременно обаче бе станало единайсет часът. Оставаха му само три часа, за да се добере до Лондон, да уреди визата, да вземе билетите и да се качи на рейса от гара Виктория за Лондонското летище. Голямо бързане падна. За Кралския астроном, който често пътуваше в чужбина, бе по-лесно, защото имаше готови паспорти и визи тъкмо за подобни спешни случаи.
Двамата извадиха по една книга, за да убият времето на полета. Кингсли хвърли поглед към книгата на Кралския астроном и видя шарена корица, представляваща престрелка между отчаяни главорези.
„Един господ знае какво ще вземе да чете по-нататък“ — помисли си Кингсли.
Кралският астроном погледна книгата на Кингсли и видя, че е „Историята“ на Херодот.
„Божичко — помисли си той, — после сигурно ще чете Тукидит.“
Трета глава
НА КАЛИФОРНИЙСКА ЗЕМЯ
Би трябвало да се опише и небивалото смайване, което телеграмата на Кингсли предизвика в Пасадена. На сутринта след завръщането на Херик от Вашингтон в неговия кабинет бе свикано съвещание. Марлоу, Уайчарт и Барнет бяха вече там. Херик им обясни важността от съставянето на точна и бърза преценка за въздействието, което се очаква да окаже при приближаването си Черният облак.
— Засега сме стигнали до следното: според наблюденията ни облакът вероятно ще стигне до нас след около осемнайсет месеца. Но какво можем да кажем за самия облак? До каква степен ще поглъща слънчевата радиация, когато застане между Слънцето и Земята?
— Липсва ни достатъчно информация и не можем да определим — обади се Марлоу, издухвайки своите кълбета дим. — В момента дори не знаем дали облакът е малък и разположен съвсем близо до нас, или е значително по-голям и е далече. А нямаме и и представа за плътността на съставящата го материя.
— Ако знаехме с каква скорост се движи, бихме могли да определим размерите му и на какво разстояние се намира от нас — отбеляза Уайчарт.
— Да, мислил съм за това — продължи Марлоу. — Колегите от австралийския радиотелескоп могат да ни дадат тази информация. Много вероятно е облакът да се състои главно от водород и тогава би било възможно да се наблюдава Доплеров ефект по 21-сантиметровия спектър.
— Добре си се сетил — намеси се Барнет. — Лестър от Сидней е тъкмо човекът за тази работа. Ще му телеграфирам още сега.
— Струва ми се, че това не е наша работа, Бил — обясни Херик. — Нека се придържаме към онова, което можем сами да направим. Ще предадем нашия доклад, а от Вашингтон ще имат грижа да се обадят на австралийците за радиоизмерванията.
— Но според мен непременно трябва да им препоръчаме хората на Лестър.
— Разбира се, не само можем, но и трябва да го направим. Просто по моему не би трябвало да се наемаме с тази задача. Цялата работа вероятно ще има сериозен политически ефект и струва ми се, не е редно ние да се набъркваме в подобни неща.
— Съвсем правилно — прекъсна го Марлоу, — политиката е последната област, в която бих желал да съм замесен. Явно е обаче, че имаме нужда от радиотелескопа, за да определим скоростта. Въпросът за масата на облака е още по-сложен. Доколкото разбирам, най-добрият начин, а може би и единственият е тя да се определи по отклоненията на планетите в орбитите им.
— Не е ли прекалено архаично? — запита Барнет. — Кой се занимава с това сега? Може би само англичаните?
— Хм, да — промърмори Херик, — по-добре да не изтъкваме прекалено много тази страна на проблема. Най-добре е да се обърнем към Кралския астроном. Ще подчертая това в доклада, който би трябвало да започна колкото се може по-скоро. Мисля, че се споразумяхме по най-главните въпроси. Някой има ли да добави още нещо?
— Не, разгледахме всичко доста подробно, поне доколкото сме в състояние да преценим, което не бива да се забравя — отвърна Марлоу. — Сега вече ще мога да продължа работите си, които съвсем занемарих през последните няколко дни. Предполагам, би искал да се заловиш с писането на доклада. Радвам се, че няма да го пиша аз.