Всички се изнизаха от кабинета на Херик и го оставиха да пише доклада, нещо, с което той се зае незабавно. Барнет и Уайчарт потеглиха обратно към Калтек6. Марлоу се върна в кабинета си. Но очевидно не бе в състояние да работи и се отправи към библиотеката, където намери неколцина от колегите си. Поведе се оживен разговор върху спектралните диаграми на звездите от ядрото на галактиката и времето мина неусетно, докато накрая всички се съгласиха, че е дошло време за обяд.
Когато Марлоу се върна, секретарката го повика.
— Има телеграма за вас, доктор Марлоу.
Думите върху листчето хартия сякаш добиха гигантски размери:
МОЛЯ СЪОБЩЕТЕ ДАЛИ СЪЩЕСТВУВА НЕИЗВЕСТЕН ОБЕКТ С РЕКТАСЦЕНЗИЯ ПЕТ ЧАСА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТ МИНУТИ. ДЕКЛИНАЦИЯ МИНУС ТРИДЕСЕТ ГРАДУСА ДВАНАДЕСЕТ МИНУТИ. МАСА НА ОБЕКТА ДВЕ ТРЕТИ ЮПИТЕР, СКОРОСТ СЕДЕМДЕСЕТ КИЛОМЕТРА В СЕКУНДА, ПОСОКА — ЗЕМЯТА. ХЕЛИОЦЕНТРИЧНО ОТСТОЯНИЕ 21,3 АСТРОНОМИЧЕСКИ ЕДИНИЦИ.
С вик на изненада Марлоу се спусна към кабинета на Херик и нахълта вътре, без дори да си направи труда да почука.
— Ето го — викаше той. — Всичко, което искахме да узнаем.
Херик прочете телеграмата. После се усмихна малко кисело и каза:
— Това съществено променя нещата. Сега вече ще трябва да се посъветваме с Кингсли и Кралския астроном.
Марлоу още не можеше да се успокои.
— Няма никакво съмнение. Кралският астроном е събрал сведения за измененията в орбитите на планетите, а Кингсли е направил изчисленията. Добре познавам и двамата.
— Не е трудно да се провери. Ако тялото се намира на разстояние 21,3 астрономически единици и се приближава със седемдесет километра в секунда, можем веднага да пресметнем след колко време ще стигне до нас, а после ще сравним дали отговаря на получения от Уайчарт резултат — осемнайсет месеца.
— Прав сте — каза Марлоу. И започна бързо да пише нещо на първото попаднало му парче хартия:
Разстояние 21,3 астрономически единици = З × 1014 см приблизително. Време, необходимо да се измине това разстояние със скорост 70 км в секунда = (3 × 1014)/(7 × 106) = 4,3 × 107 секунди = 1,4 година = 17 месеца приблизително.
— Съвпадат идеално — възкликна Марлоу. — И което е още по-важно, координатите им почти не се различават от нашите. Всичко си е на мястото.
— От това написването на доклада ми става още по-трудно — смръщи вежди Херик. — Налага се да се посъветвам и с Кралския астроном. Мисля, че ще трябва да го извикаме тук заедно с Кингсли, и то колкото е възможно по-скоро.
— Абсолютно правилно — съгласи се Марлоу. — Нека секретарката веднага се заеме с тази работа. Трябва на всяка цена да са тук най-късно до 36 часа, още вдругиден сутринта. И ще бъде добре познатите ти от Вашингтон да помогнат. А що се отнася до доклада, няма ли да е най-разумно, ако го напишем в три части? Първата ще се отнася до откритията ни тук, в обсерваторията. Втората ще бъде дело на Кингсли и на Кралския астроном. А третата ще представлява сбор от заключенията ни, най-вече онези, до които ще стигнем, когато дойдат англичаните.
— Има нещо вярно в думите ти, Джеф. Бих могъл да завърша първата част, докато дойдат нашите приятели. Ще предоставим на тях втората, а най-накрая ще видим какви изводи можем да направим.
— Великолепно. Смятам, че до утре сигурно ще свършиш. Какво ще кажеш, ако дойдете утре с Ейлисън на вечеря у дома?
— Много ще се радвам, с най-голямо удоволствие, стига само да свърша до утре следобед. Нали мога тогава да ти отговоря окончателно?
— Разбира се. Само ми се обади предварително — каза Марлоу и стана да си върви.
Преди да излезе, Херик попита:
— Положението е доста сериозно, нали?
— Да, сериозно е. Имах някакво предчувствие още когато видях снимките на Кнут Йенсен. Но не съзнавах колко сериозно е в действителност, докато не се получи телеграмата. Плътността му е в границите между 10–9 и 10–10 грама на кубически сантиметър. Това означава, че облакът ще блокира изцяло слънчевата светлина.
Кингсли и Кралският астроном пристигнаха в Лос Анжелос на 20 януари сутринта. Марлоу ги чакаше на летището. Хапнаха набързо в една закусвалня и поеха по магистралата към Пасадена.
— Милостиви боже, каква разлика в сравнение с Кем-бридж — измърмори Кингсли. — Шейсет мили в час вместо петнайсет, синьо небе вместо безкрайни дъждове и мъгли, а температурата — около шейсетте7, макар да е толкова рано.
Той бе много изморен след дългото пътуване — бяха прелетели над Атлантическия океан, след това имаха няколко часа престой в Ню Йорк — прекалено кратък, за да свършиш нещо съществено, и достатъчно дълъг, за да се отегчиш, ето накратко какво представляваше пътуването им по въздуха, и накрая дългото нощно пътешествие през Съединените щати. Все пак беше по-добре от пътешествие по море покрай нос Хорн, както са правели хората преди един век. Той предпочиташе да му дръпне един хубав сън, но ако Кралският астроном поискаше да отидат направо в обсерваторията, нямаше как да не го придружи.