След като Кингсли и Кралският астроном бяха представени на онези членове на обсерваторията, с които не се бяха срещали по-рано, и се поздравиха със старите приятели, съвещанието в библиотеката започна. Освен английските гости тук се бяха събрали същите хора, присъствували на обсъждането на Йенсеновото откритие миналата седмица.
Марлоу разказа накратко за откритието, за собствените си наблюдения, за доказателството на Уайчарт и за поразителното му заключение.
— Сега вече сами разбирате — завърши той — защо вашата телеграма ни заинтересува толкова много.
— Да, наистина — отвърна Кралският астроном. — Снимките са удивителни. Според вас центърът на облака има координати 5 часа и 49 минути ректасцензия и деклинация минус 30 градуса и 16 минути. Това съвпада почти напълно с изчисленията на Кингсли.
— А сега не бихте ли споделили вашите изследвания? — попита Херик. — Кралският астроном сигурно би могъл да ни разкаже за наблюденията, а Кингсли за изчисленията си.
Кралският астроном описа как били открити отклонения в орбитите на планетите, най-вече на по-външните планети. Говори за това как всички наблюдения били грижливо проверени, за да се установи със сигурност, че няма никакви грешки. Не пропусна да спомене приноса-на доктор Джордж Грийн.
„Господи, ето започва пак!“ — помисли си Кингсли.
Останалите обаче изслушаха Кралския астроном с голям интерес.
— И тъй — заключи той — сега ще помоля доктор Кингсли да продължи нататък, за да ви разкаже по-основно за своите изчисления.
— Няма много за разказване — започна Кингсли. — Благодарение на безупречните данни от наблюдението, за които Кралският астроном току-що говори — а трябва да добавя, че отначало не исках да ги призная за верни, — стана ясно, че планетите са се отклонили от орбитите си под въздействието на гравитационните сили на тяло или материя, навлязло в Слънчевата система. Задачата се състоеше в това, въз основа на данните от наблюдението да се изчислят координатите, масата и скоростта на пришълеца.
— По време на работата си сте приели, че въпросната материя има свойствата на концентрирана маса, така ли?
— Да, струваше ми се, че така би било най-добре да се работи, или поне в първия етап. Вярно е, че Кралският астроном спомена за възможността тялото да е облак с малка плътност. Но трябва да призная, че аз лично си представях твърдо тяло със сравнително малки размери. Едва сега, след като видях снимките, започнах да възприемам идеята за облак.
— А как мислите, в каква степен погрешното ви предположение се е отразило на вашите изчисления? — попитаха Кингсли.
— Едва ли се е отразило. Поне що се отнася до отклоненията на планетите от орбитите им, разликата между облак и тяло със значително по-плътна маса едва ли би се отразила на изчисленията. Минималните разлики между моите резултати и данните от вашите наблюдения може би се дължат именно на този факт.
— Да, всичко е ясно — намеси се Марлоу всред облаци дим, ухаещи на анасон. — Каква информация ви бе необходима, за да получите резултатите си? Всички данни за отклоненията на планетите ли използувахте?
— Една планета ми бе достатъчна. Използвах данните от наблюдения на Сатурн, за да направя изчисленията за Облака — ако мога така да го нарека. След като пресметнах координатите, масата и т.н. на Облака, направих обратните изчисления за останалите планети и така получих отклоненията на Юпитер, Марс, Уран и Нептун.
— И сте сравнили резултатите си с данните от наблюденията?
— Точно така. Сравнението е показано в тези таблици тук. Сами виждате, че до голяма степен съвпадат. Ето защо имахме основание да бъдем сигурни в заключенията си и ви изпратихме телеграмата.
— Интересува ме само дали вашата прогноза се покрива с моята — попита Уайчарт. — Според мен Облакът ще стигне до Земята след около осемнайсет месеца. Какъв е вашият отговор?
— Вече проверих, Дейв — отбеляза Марлоу. — Почти се покрива. Според данните на доктор Кингсли след около седемнайсет месеца.
— Може би малко по-рано — уточни Кингсли. — Ще бъдат нужни седемнайсет месеца, ако не се взема предвид ускорението на Облака при приближаването му до Слънцето. В момента той се движи с около седемдесет километра в секунда, но когато доближи Земята, скоростта му ще се е увеличила до осемдесет километра в секунда. Ето защо Облакът ще стигне до Земята след около шестнайсет месеца.