С това в общи линии се изчерпва приносът на Хойл към научната фантастика. Макар списъкът да е сравнително дълъг, приносът не е толкова голям. Написаните с Джефри Хойл книги не са блестящи (твърди се, че бащата се грижи само за научната им достоверност). Фред Хойл акцентира вниманието си главно върху научната проблематика, което прави произведенията му бедни откъм художественост. Можем да кажем, че всяка една негова книга е литературно изложение на някаква научна хипотеза. Колкото и това да не личи от пръв поглед, романът „Черният облак“ също не прави изключение.
Не бих искал да разказвам романа, нито да правя пространни анализи (събитията и идеите в него са лесно смилаеми). Значително по-интересно е последвалото цялостно развитие на идеята за облаците органична (жива, може би мислеща?) материя. И тук отново в центъра на събитията е неуморимият Фред Хойл.
През 1962 година Хойл започва да работи съвместно с цейлонския учен Чандра Вакрамасинге, по това време професор по математика в Кембирдж и носител на наградата „Пауъл“ за принос в… английската поезия. Двамата обръщат внимание на факта, че в познатите отдавна облаци органична материя в междузвездното пространство има и микроскопични сферични графитови частици. По-късно Вакрамасинге открива присъствието на органични полимери. Двамата провеждат лабораторни експерименти, с които доказват, че в космическата среда биха могли да се раждат и съществуват микроорганизми. Това им даде основание да разработят цялостна теория, според която животът е възникнал не на Земята, а в Космоса; че в междузвездната среда наистина могат да съществуват „черни облаци“ не само от първични органични структури, но и колонии от бактерии. С върха на перото те показаха как би могла да протича еволюцията на тези колонии. Тази теория е изложена в техните трудове „Космическите пътешественици — доставчици на живот“ и „Еволюция от Космоса“, както и в множество статии.
Така един астроном и писател-фантаст плюс математик и поет създадоха теория за произхода на живота и неговата еволюция. Този факт доказва дълбокия синтез в съвременното знание и едновременно с това — изключително широкия интелектуален спектър на Хойл.
И така — съществуват ли реално облаци жива материя? Може би да, може би не. Противниците на теорията на Хойл и Вакрамасинге все още нямат достатъчно убедителни аргументи. Някои нови данни (откриване на аминокиселини в метеорите, синтетично създадените от съветски учени „субликони“ и др.) подсказват, че не е изключено двамата да са прави.
Прочитайки написаното дотук, се убедих, че то повече прилича на научнопопулярна статия, отколкото на увод към роман. Но все ми се струва, че имам основания. Първо, защото авторът е знаменит учен. И второ, защото тази малка разходка в света на неговите идеи ще ви помогне да разберете фактологичната тъкан на самото произведение. Защото „Черният облак“ е роман-хипотеза, при това хипотеза с претенции за правдоподобност. А ако написаното от Фред Хойл се окаже истина, ще се убедим, че всички ние, целият земен живот, сме деца на Космоса, че сме родени в щедрата утроба на Междузвездието.
Агоп МЕЛКОНЯН
ПРЕДГОВОР
Надявам се, че тази весела история ще се хареса на моите учени колеги. В края на краищата в нея едва ли има нещо, което не би могло да се случи.
Тъй като в разказа се споменават реално съществуващи длъжности и институции, налага се най-настоятелно да ви уверя, че въпросните персонажи нямат нищо общо с действително заемащите тези постове лица.
Общоприето е мнението, че твърденията на героите в една книга са твърдения на самия автор. С риск да бъда банален, искам да добавя, че в нашия случай подобна асоциация би била неоснователна.
Ф. X.
ПРОЛОГ
Случаят с Черния облак винаги е криел за мен някакво странно очарование. Трудът, с който защитих аспирантура в Куинс колидж, Кембридж, бе в някои отношения свързан с това епохално събитие. По-късно той бе публикуван с известни изменения като отделна глава в съставената от сър Хенри Клейтън „История на Черния облак“, което бе за мен истинско удовлетворение.
Ето защо не се изненадах твърде, когато разбрах, че в завещанието си покойният сър Джон Макнийл, известен лекар и ръководител на нашата катедра, ми е оставил внушително количество свои записки, които бе водил по време на изследванията си на Облака. Много повече ме удиви текстът на писмото, придружаващо ръкописа. То гласеше:
Куинс колидж/19 август 2020
Скъпи Блайт,