Херик се намеси спокойно, за да обобщи разсъжденията им.
— Е добре, след като чухме всички мнения, какви изводи бихме могли да направим? Струва ми се, че и във вашите, както и в нашите възгледи има известни неточности. Нашите разсъждения почиваха на идеята за твърде обемист облак, намиращ се далеч извън пределите на Слънчевата система, докато, както доктор Кингсли призна, той си е представял плътно тяло в самата Слънчева система. Какво можем да кажем в заключение?
— Доста неща — отвърна Марлоу. — Според нашите измервания на ъгловия диаметър на облака, който възлиза на два градуса и половина, и от даденото от доктор Кингсли разстояние до облака около 21,3 астрономически единици, излиза, че диаметърът му е почти равен на разстоянието между Слънцето и Земята.
— Да, а след като знаем размерите му, можем да пресметнем и плътността на материята в облака — продължи Кингсли. — Доколкото мога да преценя, обемът на Облака е приблизително 10 кубически сантиметра. Масата му е около 1,3 × 10 грама, от което следва, че плътността е 1,3 × 10 грама на кубически сантиметър.
Изведнъж в стаята настъпи пълно мълчание. Накрая Емерсън се обади.
— Ужасно висока плътност. Ако този газ застане между Слънцето и Земята, ще погълне изцяло слънчевата светлина. На Земята по всяка вероятност ще настъпи адски студ!
— Не е задължително — прекъсна го Барнет. — Самият газ може да се нагрее и през него да се предава топлина.
— Зависи какво количество енергия ще е необходимо, за да се затопли Облакът — отбеляза Уайчарт.
— И от оптическата му плътност, и от стотици други условия — добави Кингсли. — Трябва да призная, че не ми се струва твърде вероятно кой знае колко много топлина да успее да премине през този газ. Нека пресметнем каква енергия е необходима, за да се затопли Облакът до някаква средна температура.
Той отиде до дъската и написа:
Маса на Облака 1,3 × 1030 грама.
Състав на Облака — вероятно водород, в по-голямата си част в свободно състояние.
Количество енергия, необходимо да се повиши температурата на газа с Т градуса
1,5 × 1,3 × 1030 RT ерга,
където R е универсалната газова константа. Означаваме с L цялата излъчвана от Слънцето енергия, тогава времето, необходимо за повишаването на температурата, е 1,5 × 1,3 × 1030 PT/L секунди
R = 8,3 × 107, Т = 300, L = 4 × 1033 ерга за секунда, откъдето времето е около 1,2 × 107 секунди, т.е. около 5 месеца.
— Звучи убедително — отбеляза Уайчарт. — Но бих казал, че вашият резултат представлява по-скоро възможния минимум.
— Точно така — съгласи се Кингсли. — И този минимум е доста по-дълъг от времето, необходимо на Облака да мине покрай нас. При скорост 80 километра в секунда той ще прекоси земната орбита за около месец. Ето защо съм почти сигурен, че ако Облакът застане между Слънцето и Земята, ще прекъсне всякакъв приток на топлина от Слънцето.
— Казвате, АКО Облакът застане между Земята и Слънцето. Смятате ли, че има възможност да мине покрай нас? — попита Херик.
— Разбира се, че има такава възможност, и то доста голяма. Ето, вижте.
Кингсли отново се обърна към дъската.
— Това е орбитата на Земята около Слънцето. В момента ние се намираме тук. А Облакът, да го на рисуваме в съответния мащаб, е ето тук. Ако се движи в посока право към Слънцето, тогава той неизбежно ще застане пред Слънцето. Но ако се движи по този път тук, ето така, би могъл спокойно да мине покрай нас.
Чертежът на Кингсли за настоящото положение.
Чертежът на Кингсли за положението след шестнайсет месеца.
— Големи късметлии излязохме — засмя се Барнет пресилено. — Благодарение на движението на Земята около Слънцето тя ще се намира от другата му страна, когато след шестнайсет месеца Облакът пристигне.
— Това означава само, че Облакът ще стигне първо до Слънцето и после до Земята. Но нищо не може да му попречи, когато покрие Слънцето, да ни лиши напълно от неговата светлина, както е показано на фигура (а) на Кингсли — отбеляза Марлоу.