— Същественото при вашите случаи (а) и (б) — рече Уайчарт — е, че за да се получи случаят (а), Облакът трябва да има нулев момент на отклонение. И при минимално отклонение ще се получи случай (б).
— Абсолютно вярно. Разбира се, случаят (б), който ви показах, е само един пример. Облакът би могъл спокойно да мине покрай Слънцето и Земята от другата им страна, ето така:
— Бихме ли могли да установим дали Облакът идва право към Слънцето или не?
— Само от наблюденията не може да се установи — отвърна Марлоу. — Погледнете чертежа на Кингсли за сегашното положение. Една съвсем слаба промяна в скоростта би била от огромно значение, това би решило дали Облакът ще попадне в целта, или ще отмине. Все още не можем да предвидим кое от двете ще стане. Когато Облакът дойде по-наблизо, вероятно ще успеем да дадем по-задоволителен отговор.
— Следователно това е една от най-важните задачи, които ни предстоят — заключи Херик.
— Може ли да се узнае още нещо по теоретичен път?
— Не, струва ми се, че не; изчисленията ни не са съвсем прецизни.
— Невероятно е да ви слуша човек как се съмнявате в изчисленията си, Кингсли — отбеляза Кралският астроном.
— Изчисленията ми се основават на вашите наблюдения, Кралски астрономе! Все пак аз съм съгласен с Марлоу. Единственото, което можем да направим, е да наблюдаваме внимателно Облака. Възможно е да установим дали ще мине през или покрай нас, и то без да си даваме прекалено много труд. След най-много месец-два всичко ще бъде ясно.
— Правилно! — отвърна Марлоу. — Можете да бъдете сигурни, че ще следим този приятел толкова внимателно, сякаш е от злато.
След обяда Марлоу, Кингсли и Кралският астроном седяха в кабинета на Херик. Херик им бе обяснил вече плана си за съвместно написване на доклада.
— Струва ми се, че изводите вече са ясни. Бих искал само да ги изброя.
1. Газов облак е навлязъл в Слънчевата система.
2. Движи се повече или по-малко по посока към Земята.
3. Ще бъде в непосредствена близост до Земята след около шестнайсет месеца.
4. Ще се задържи близо до нашата планета около един месец.
— Следователно, ако материята на Облака се настани между Слънцето и Земята, Земята ще потъне в мрак. Наблюденията ни не са все още достатъчно пълни, за да се разбере какво точно ще се случи, но бъдещите наблюдения ще ни дадат възможност да преценим какво ще последва.
— Струва ми се, че бихме могли да направим още едно заключение, що се отнася до бъдещата работа — продължи Херик. — Оптически наблюдения ще се извършват непрестанно. Убедени сме обаче, че помощта на австралийските радиоастрономи би ни била много полезна, особено що се отнася до наблюдението на спектъра на Облака при приближаването му.
— Мисля, че казаното дотук обобщава положението напълно — съгласи се Кралският астроном.
— Предлагам, без да губим време, да се заловим с доклада, да го подпишем и четиримата, след което да го предадем в ръцете на нашите правителства. Едва ли трябва да ви напомням, че цялата работа е изключително секретна или че поне би следвало да я третираме като такава. За нещастие твърде много хора вече зная за това, но мисля, че мога да разчитам на всички вас да бъдете напълно дискретни.
Кингсли не беше съгласен с Херик по този въпрос. Освен това беше много уморен, което без съмнение бе причината да се изрази доста по-невъздържано, отколкото би го направил при други обстоятелства.
— Съжалявам, доктор Херик, но тук не ви разбирам. Не виждам защо ние, учените, трябва да търчим при политиците, сякаш сме малки кутренца, и с подвити опашки да им се молим: „Ето, сър, това е докладът ни. Бихте ли ни потупали по гърба, а ако сте в добро настроение, бихте ли ни дали и по бисквитка.“ Не виждам и най-малка причина да се обръщаме към хора, които дори при най-нормални условия, когато няма никакво напрежение, не могат да ръководят добре обществото. Да не смятате, че политиците ще издадат наредба, с която да забранят на Облака да приближава Земята? Или може би ще успеят да му попречат да закрие слънчевата светлина? Ако могат да се справят с всичко това, то обърнете се към тях непременно, но ако не могат, нека въобще да ги отстраним от играта.
Доктор Херик запази спокойствие и каза твърдо:
— Съжалявам, Кингсли, но доколкото знам, правителството на Съединените щати, както и британското правителство са представители на нашите два народа. Считам, че наш явен дълг е да напишем този доклад и да пазим всичко в тайна, докато правителствата ни не намерят за необходимо да му дадат гласност.