— Искаш да кажеш, че тук ще стане тъй непоносимо, както е на Луната?
— Да, известно е, че след залез слънце температурата на Луната само за един-единствен час спада с повече от триста градуса. Тук ще се случи почти същото, само че по-бавно поради наличието на атмосфера. Накрая резултатът ще е един и същ Не, Марлоу, струва ми се, че не бихме могли да издържим цял месец, колкото този период да ти изглежда кратък.
— Значи отхвърляш възможността да се отопляваме както в канадските прерии през зимата с мощно централно отопление?
— Според мен възможно е някои сгради да се окажат достатъчно добре пригодени, за да издържат на огромната разлика в температурите. Но те ще са изключения, защото, когато строим къщи, предприятия и тъй нататък, ние не се съобразяваме с подобни температурни условия. Ще се съглася с теб все пак, че известен брой хора могат да оцелеят, хората, които живеят в жилища, специално пригодени за студен климат. Но ми се струва, че за останалите няма никакъв шанс. Хората от тропиците с паянтовите си жилища ще бъдат в крайно неизгодно положение.
— Звучи твърде мрачно, не ти ли се струва?
— Предполагам, най-добре ще е да намерим пещера, където бихме могли да се скрием дълбоко в земята.
— Да, но ще ни е необходим и въздух. Какво ще правим, когато той стане прекалено студен?
— Ще си направим отоплителна инсталация. Затоплянето на въздуха в дълбока пещера не е голям проблем. Това ще сторят всички правителства, дето са така скъпи на Херик и на Кралския астроном. Те ще се скрият в чудесни топли пещери, докато ние с теб, приятелю Марлоу, ще станем на шушулки.
— Не вярвам да са чак толкова зли — засмя се Марлоу.
Кингсли продължи вече сериозно:
— О, не се и съмнявам, че те няма да извършат такава явна несправедливост. За всичко ще се намерят причини. Щом се разбере, че само минимален брой хора ще могат да се спасят, веднага ще се изясни, че щастливците трябва да бъдат сред най-необходимите за обществото единици, а когато всичко бъде премислено и остане в най-изчистения си вид, ще се окаже, че това са братята-политици, фелдмаршали, крале, архиепископи и прочие. Има ли по-необходими хора за обществото от тях?
Марлоу разбра, че е по-добре да промени темата.
— Да оставим хората настрани за известно време. Какво ще стане с растенията и животните?
— Всички поникнали растения, разбира се, ще загинат. Но семената вероятно няма да пострадат. Те издържат на големи студове, а когато температурата се нормализира, могат да покълнат отново. Предполагам, че ще има достатъчно семена, за да може флората на Земята да си остане в общи линии непроменена. Но положението с животните е по-различно. Струва ми се невъзможно големите животни на сушата да оцелеят, с изключение на известен брой хора и може би малко животни, които тези хора ще приберат със себе си. Малките козинести животинки, които живеят в дупки под земята, вероятно ще успеят да се заровят достатъчно дълбоко, за да оживеят; летаргичният сън ще ги спаси от гладна смърт.
И морските животни ще бъдат в много изгодно положение. Не само атмосферата задържа топлина, морето е още по-мощен топлинен резервоар. Температурата на водата едва ли ще падне много ниско, така че рибите ще се чувствуват доста добре.
— В думите ти има противоречие! — възкликна силно възбуден Марлоу. — Щом моретата няма да изстинат, то и въздухът над тях няма да се охлади. Следователно непрестанен приток от топъл въздух ще омекотява атмосферата над сушата!
— Не съм съгласен — отвърна Кингсли. — Не е сигурно, че въздухът над моретата ще остане по-топъл през цялото време. Те ще изстинат достатъчно, за да замръзнат на повърхността, макар по-долните пластове да си останат топли. А щом повърхността на моретата замръзне, няма да има голяма разлика между въздуха над сушата и този над морето. Тогава навсякъде ще настане страшен студ.
— За жалост, изглежда, си прав. В такъв случай най-подходящото място за нас е подводницата!
— Да, но ледът ще й пречи да излиза на повърхността, така че ще ни трябва неограничен запас от въздух, а това няма да е толкова лесно. Пак заради леда и корабите не ни вършат работа. Имам и още един довод срещу твоята идея. Дори въздухът над моретата да остане сравнително по-топъл, той няма да може да загрее въздуха над сушата, който поради студа и плътността си ще образува устойчиви антициклони. Студеният въздух ще си стои над сушата, а топлият над моретата.