— Виж какво, Кингсли — разсмя се Марлоу, — няма да позволя песимизмът ти да победи моя оптимизъм. Не си ли помислил и за това, а? Самият Облак може да има достатъчно висока температура на излъчване. Ако той притежава достатъчно топлина, това може да компенсира липсата на слънчева светлина, при условие — аз продължавам да настоявам на това, — че наистина попаднем в Облака!
— Винаги съм смятал, че температурата в междузвездните облаци е много ниска.
— Така е при обикновените облаци, но този е толкова по-плътен и по-малък по размери, че доколкото ни е известно, температурата му може да е всякаква. Разбира се, тя не може да е много висока, защото иначе той би излъчвал светлина, но все пак може да е достатъчно топъл, за да ни бъде осигурена необходимата температура.
— Оптимист, така ли рече? А какво би попречило на Облака да ни свари, ако е горещ? Не подозирах, че температурата му представлява такъв проблем. Честно казано, тази перспектива още по-малко ми се нрави. Ако Облакът е горещ, ще настъпи пълна трагедия.
— Тогава ще се скрием в пещерите и ще охлаждаме запасите си от въздух!
— Да, но това не ни върши работа. Семената на растенията издържат на студ, но не и на прекомерна горещина. Не си струва човек да оцелее, ако бъде унищожена цялата флора на Земята.
— Семената могат да се приберат в пещерите заедно с хората, животните и хладилниците. Боже мили, ще засрамим дори стария Ной, какво ще кажеш?
— Да, може би някой бъдещ Сен Санс ще напише и музика по този случай.
— Е, Кингсли, дори и да не бе много утешителен, разговорът поне ни доведе до много важен извод. Трябва да разберем каква е температурата на Облака, и то незабавно. С това явно ще трябва да се заемат радиоастрономите.
— По 21-сантиметровия ли? — попита Кингсли.
— Точно така! Нали в Кембридж имате екип, който би могъл да се справи с това?
— Те доста отскоро се занимават с двайсет и един сантиметровата играчка, но мисля, че не след дълго биха могли да ни дадат някакъв отговор. Ще се свържа с тях веднага щом се върна.
— Добре, и ми съобщи как върви работата колкото се може по-скоро. Знаеш ли, Кингсли, въпреки че не винаги съм съгласен с теб по отношение на политиката, все пак не ми се нрави идеята всичко да се решава без нас. Но сам не мога да направя нищо. Херик ни предупреди да пазим всичко в тайна, а той ми е началник и не мога да го пренебрегна. Но ти си свободен и необвързан, особено след онова, което му каза вчера. Тъй че погрижи се за всичко, а аз ще се опитам да не оставам по-назад.
— Не се безпокой, ще направя всичко възможно.
Пътят бе дълъг и вече се свечеряваше, когато се спуснаха през прохода Кейджън до Сан Бернардино. Спряха да вечерят в един великолепен ресторант, избран от Марлоу, който се намираше в западните околности на Аркадия.
— Не съм много запален посетител на празненства от подобен тип — рече Марлоу, — но мисля, че няма да ни се отрази зле, ако се повеселим тази вечер далеч от учени глави. Един мой приятел, търговски магнат, който живее на пътя за Сан Марино, ме покани да намина тази вечер покрай тях.
— Да, но не мога да се изтърся ей тъй, непоканен.
— Глупости, разбира се, че ще дойдеш — гост от Англия! Ти ще бъдеш гвоздеят на програмата. Поне пет-шест холивудски знаменитости ще се опитат да те свалят още на място.
— Още една причина да не дойда — отвърна Кингсли. Но въпреки това отиде.
Домът на мистър Сайлъс Ю. Крукшанк, преуспяващ търговец на недвижимо имущество, бе голям, просторен, добре обзаведен. Марлоу се оказа прав относно посрещането на Кингсли. В ръката му моментално тикнаха някаква гигантска чаша с концентрат, който по мнението на Кингсли бе уиски „Бърбън“.
— Идеално — каза мистър Крукшанк. — Сега вече нищо не ни липсва.
Кингсли така и не разбра защо сега вече нищо не им липсваше.
След учтив разговор със заместник-генералния директор на една самолетна компания, с директора на голяма компания за производство на плодове и с други високопоставени личности Кингсли най-сетне успя да поведе разговор с едно хубаво мургаво момиче. Прекъсна ги представителна руса красавица, която ги хвана под ръка.
— Хей, вие двамата, тръгвате ли — изрече тя с нисък, дрезгав, доста добре обработен глас. — Отиваме у Джим Холидей.
Щом Кингсли разбра, че тъмнокосото момиче ще приеме поканата на Дрезгавия глас, реши, че няма причина да не отиде и той. „Безсмислено е да безпокоя Марлоу, помисли си той, все някак ще се добера до хотела си.“