Вярвам, ще простиш на стареца, че понякога тай-ничко се присмиваше на някои твои предположения относно Черния облак. Случи се тъй, че по време на извънредното положение имах възможност да науча истината за Облака. Данните от действителните изследвания по ред важни причини се пазят в тайна и не са стигнали до официалните хроники. Дълго се измъчвах, докато реша дали онова, което ми бе известно, трябва да напусне заедно с мен този свят или не. Най-накрая реших да предам на теб колебанията и затрудненията си. Надявам се, че след като прочетеш мемоарите ми, много неща ще ти станат по-ясни. Написал съм ги в трето лице, за да не се натрапвам прекалено на разказа.
Прикрепен към ръкописа, ще видиш плик с навита на руло перфокарта. Моля те да я съхраняваш най-грижливо, докато настъпи моментът, когато ще разбереш значението й.
Първа глава
ВЪВЕЖДАЩИ СЪБИТИЯ
Беше осем часът по Гринуичкия меридиан. В Англия току-що изгряваше зимното слънце на 7 януари 1964 година. Надлъж и шир по цялата страна хората зъзнеха в зле отоплените си домове, четяха вестници, закусваха и се оплакваха от времето, което, честно казано, напоследък бе станало отвратително.
На юг Гринуичкият меридиан прекосява Западна Франция, заснежените Пиренеи и най-източните райони на Испания. После пресича западните райони на Балеарските острови, където разумните хора от север прекарват зимния си отдих, а на плажа в Менорка човек можеше да види весела компания да се връща от ранното си утринно къпане. И тъй чак до Северна Африка и Сахара.
Въпросният меридиан се отправя после към екватора през Френски Судан, Ашанти и Златния бряг, където по протежението на река Волта се издигат все нови и нови заводи за алуминий. Оттам навлиза в необятната океанска шир, та чак до Антарктида, край чиито брегове кръстосват експедициите на поне десетина държави.
На изток от тази линия до Нова Зеландия Земята бе извърната към Слънцето. В Австралия се свечеряваше. По игрищата за крикет в Сидней вече се стелеха дълги сенки. Денят си отиваше заедно с последните удари на топката в срещата между отборите на Ню Саут Уелс и Куинсланд. На Ява рибарите се готвеха за очакващия ги нощен труд.
Над по-голямата част от безбрежното пространство на Тихия океан, над Америка и Атлантика бе нощ. В Ню Йорк бе три часът след полунощ. Градът грееше с ослепителни светлини, а движението по улиците далеч не бе намаляло въпреки току-що падналия сняг и мразовития северозападен вятър. В този момент Лос Анжелос бе най-оживеното кътче на земята. Там бе още рано — едва бе ударило полунощ, — булевардите гъмжаха от народ, по магистралите профучаваха коли, ресторантите бяха все тъй претъпкани.
На сто и двайсет мили южно от града астрономите от Маунт Паломар вече бяха поели нощната си смяна. Но макар времето да беше ясно и навред по хоризонта до зенита да блещукаха звезди, от гледна точка на професионалния астроном условията бяха неблагоприятни — духаше силен вятър и нямаше добра видимост. Ето защо астрономите не без охота напуснаха инструментите, за да се съберат на среднощна закуска. Рано вечерта, когато за всички вече бе ясно, че тази нощ работата няма да върви, те се бяха уговорили да се срещнат в купола на 48-инчовия Шмит1.
Пол Роджърс измина четиристотинте ярда от 200-инчовия телескоп до Шмита и завари наведения вече над чиния със супа Бърт Емерсън. Нощните му асистенти Анди и Джим се суетяха около готварската печка.
— Прощавай, че не те изчаках — каза Емерсън, — но по всичко личи, че тази нощ съвсем ще я отпишем.
Емерсън се занимаваше със специални наблюдения на небесния свод, а за тях му бяха необходими идеални условия.
— Късметлия си ти, Бърт. И тази нощ няма да се застоиш дълго.
— Ще почакам още час-два и ако времето не се оправи, ще си легна.
— Има супа, хляб и мармелад, сардини и кафе — съобщи Анди. — Какво желаете?
— Супа и чаша кафе. Благодаря! — отвърна Роджърс.
— Какво смяташ да наблюдаваш с 200-инчовия? Ще работиш ли с люлеещата се камера?
— Да, и тази нощ смятам да свърша. Искам да подготвя още няколко схеми.
Разговорът бе прекъснат от Кнут Йенсен, който идваше от по-далечния 18-инчов Шмит.
Емерсън го поздрави:
— Здравей, Кнут, има супа, хляб с мармелад, сардини и кафето на Анди.
— Мисля, че ще започна от супата. И сардини, моля.
Младият норвежец обичаше да се шегува и като взе чиния с доматено пюре, изсипа вътре пет-шест сардини. Астрономите го наблюдаваха удивени.
— Боже, момчето трябва да се е побъркало от глад.
1
Шмит-телескоп — светлосилна астрономическа камера, чието сферично огледало може да бъде с размери 18, 48 и т.н. инча. Б. пр.