Кнут ги погледна привидно изненадан:
— Изглежда, не сте яли сардини със супа. Какво ли разбирате и вие от сардини тогава? Опитайте, ще ви хареса.
И като се увери, че е постигнал желания ефект, добави:
— Тъкмо преди да вляза, ми се стори, че замириса на скунк2.
— Сигурно върви добре с буламача, дето го ядеш, а, Кнут? — обади се Роджърс.
Когато смехът утихна, Джим попита:
— Нали чухте за онзи скунк преди две седмици? Пусна си миризмата точно пред вентилатора край 200-инчовия. И преди някой да успее да спре помпата, вече вонеше навсякъде. Ама беше стопроцентова смрад. В купола в този момент имаше поне двеста посетители.
— Добре, че не взимаме пари за вход — закиска се Емерсън, — имаше да връщаме.
— Затова пък посетителите са ги дали на химическото чистене — отбеляза Роджърс.
На връщане към 18-инчовия Шмит Йенсен се спря и се заслуша във вятъра, който люлееше дърветата по северния склон на планината. Тихият му шепот му напомняше за родните планини. Обзе го неудържима носталгия, желание да бъде отново при семейството си, при Грета. Двадесет и четири годишен, той бе пристигнал на специализация в Съединените щати за две години. Продължи по коридора, опитвайки се да се отърси от смешното и необичайно за него състояние. Разумно погледнато, нямаше никаква причина да се чувствува потиснат. Тук всички се държаха много добре с него и работата му бе съвсем подходяща за току-що дипломирал се студент.
Астрономията е благодарно занимание за начинаещите. Има много работа, и то работа, с която могат да се постигнат значителни резултати, без да се изисква голям опит. Задачата на Йенсен бе точно такава. Той търсеше свръхнови — звезди, избухващи с неудържима сила. Имаше основание да се надява, че ще открие една-две през следващата година. Тъй като никой не можеше да предскаже къде ще се появи взривът, нито пък в коя част на небето се намира избухващата звезда, оставаше му единствено възможността да снима всяка нощ в продължение на много месеци цялото небе. Все някой ден щеше да му излезе късметът. Е, вярно, че ако открие свръхнова, разположена не много далеч в глъбините на пространството, по-опитни хора щяха да поемат работата му. Вместо 18-инчовия Шмит 200-инчовият с цялата си мощност щеше да бъде насочен към разкриване на всичките видими тайни на тези необикновени звезди. Но при всички случаи славата на първооткривател щеше да бъде негова. А и опитът, който придобиваше в най-голямата обсерватория на света, щеше да му помогне много, когато се завърне у дома — имаше изгледи да си намери добра работа. После щеше да се ожени за Грета. И защо се разстрои толкова? Ама ле глупак, да позволи на един нищо и никакъв планински вятър да го извади от равновесие.
Междувременно бе стигнал до помещението, където се намираше малкият Шмит. Щом влезе вътре, Кнут най-напред провери в бележника си кой сектор от небето му предстои да снима и насочи телескопа в нужната посока — южно от съзвездието Орион. Средата на зимата бе единственото време от годината, когато имаше видимост към този участък от небето. Следващата стъпка бе да започне експонирането. А после не му оставаше нищо друго, освен да чака сигналния звънец, който известяваше края на експонирането. Нямаше друга работа и той седеше в тъмното, оставяйки мислите си да блуждаят накъдето си поискат.
Експониране след експониране, работата на Йенсен продължи до зори. Но това не беше всичко. Предстоеше му да прояви плаките, насъбрали се през нощта. А за това се изискваше голямо внимание. И най-малкият пропуск при проявяването пращаше труда му по дяволите. Така че и дума не можеше да става за подобно нещо.
Обикновено той отлагаше тази изискваща най-голяма прецизност част от работата си за по-късно. Отиваше да поспи в спалното отделение пет-шест часа, закусваше към обяд и едва тогава се залавяше с проявяване-то. Но сега бе дошъл краят на „дежурството“ му. През следващите две седмици луната щеше да изгрява всяка нощ и наблюденията се прекратяваха, защото на нощното небе свръхнови можеха да се открият само през онази половина от месеца, когато не се появяваше луна — силното й сияние осветяваше чувствителните плаки, с които работеше, и снимките излизаха безнадеждно мътни.
Ето защо искаше още същия ден да се върне в управлението на обсерваторията, в Пасадена, на сто двадесет и пет мили оттук. Рейсът за Пасадена тръгваше в единадесет и половина и дотогава трябваше да е проявил всичко. Йенсен реши, че е по-добре да свърши всичко още сега. Щяха да му останат четири часа за сън, за закуска и приготовления за обратния път към града.
Всичко стана, както го беше намислил, но в резултат този ден с рейса на обсерваторията на север замина един капнал от умора младеж. Към Пасадена пътуваха само трима — шофьорът, Роджърс и Йенсен. На Емерсън му оставаха още две нощи до края на дежурството. В брулената от ветрове и потънала в сняг Норвегия приятелите на Йенсен биха се стъписали от изненада, ако го видеха как дреме в колата, която миля след миля се носеше по пътя, ограден от портокалови горички.
2
Дребно хищно зверче от семейство порови, което в случай на опасност изпуска силно смрадлива течност от специални жлези. Б. пр.