— Но защо е сбъркал? Как стана така, че всички учени сгрешиха? Това е единственото, което искам да узная, а никой не желае да ми отговори.
— Щяха да ви отговорят, ако си бяхте направили труда да ги запитате, наместо да им крещите.
— Започвам да си мисля, Франсис, че престоят ви тук е бил прекалено дълъг.
— Във всеки случай достатъчно дълъг, сър, за да разбера, че учените никога не претендират за непогрешимост, ние, неспециалистите, сме тези, които им приписваме подобни твърдения.
— За бога, Франсис, стига сте философствували. Моля ви, обяснете ми с прости думи какво точно се е случило.
— Доколкото разбирам, Облакът се държи по твърде необичаен начин, труден за предсказване. Всички учени тук бяха убедени, че с приближаването към Слънцето той ще увеличи скоростта си, ще се размине с него и ще продължи нататък. А той направи точно обратното — забави движението си, а щом стигна Слънцето, практически спря. И сега е застанал пред него.
— Но колко време ще стои там? Ето това искам да знам.
— Никой не може да ви отговори. Възможно е да остане седмица, месец, година, хиляда или дори милион години. Това никой не знае.
— Всемогъщи боже, чувате ли се какво говорите? Ако този Облак не се отмести, ние няма да издържим.
— Смятате ли, че Кингсли не знае това? Ако Облакът се задържи около месец, още хиляди хора ще загинат. Ако се задържи два месеца, населението на Земята ще стане съвсем оскъдно, а ако се задържи три месеца, въпреки взетите мерки и ние в Нортънстоу ще загинем като последни жители на нашата планета. Задържи ли се година, на Земята няма да остане нито един жив организъм. Както ви казах и преди, Кингсли знае това много добре, ето защо не се интересува особено от политическия аспект на нещата.
Глава осма
ПРОМЯНА КЪМ ПО-ДОБРО
Макар в момента никой да не го осъзна, посещението на министър-председателя съвпадна с един от най-тежките моменти от историята с Черния облак. Първи получиха доказателства за това радиоастрономите, които дори за миг не преустановяваха наблюденията си върху Облака въпреки страхотния студ, при който трябваше да работят. На б октомври Джон Марлборо свика съвещание. Слухът, че нещо важно ще бъде съобщено, вече бе обиколил обитателите на убежището и на съвещанието дойдоха почти всички.
Марлборо разказа, че наблюденията от последните десет дена показват, че количеството на газовете между Земята и Слънцето намалява. Според него, ако процесът продължава по този начин (всеки три дена плътността намалява наполовина от предходните три) за две седмици Слънцето ще се открие напълно.
Попитаха го дали Облакът ще се отдръпне изцяло от Слънцето. Данни за това той нямал. Наблюденията показвали, че материята на Облака между Слънцето и Земята се разрежда, което ще доведе до достъп на слънчева светлина до нашата планета, без това да е задължително за останалите посоки.
— Предположението, че Облакът се отдръпва именно така, че да не пречи на идващата към Земята слънчева радиация, не е ли прекалено смело? — запита Уайчарт.
— Звучи необяснимо наистина — отвърна Марлборо, — но аз ви съобщавам само фактите. Не ги тълкувам.
— Ще ми позволите ли да запитам на по-прост език, възможно ли е от току-що казаното да се направи изводът, че след две седмици ще настъпи край на кризата? — запита министър-председателят.
— Ако процесът на отдръпване продължи — да — отвърна Марлборо.
— В такъв случай трябва да продължаваме наблюденията и да направим съответните изводи.
— Сериозно заключение! — процеди през зъби Кингсли.
Трябва да признаем, че в историята на науката рядко се правени изследвания с такава сериозност, с каквато радиоастрономите извършваха наблюденията през следващите няколко дни. Кривата, върху която нанасяха своите резултати, се превърна в крива на живота и смъртта. Ако тя продължеше пътя си надолу, това значеше живот, а отклоняването й нагоре — смърт.
През няколко часа нанасяха на нея нови точки. Всеки, който разбираше смисъла на това, се отбиваше винаги, когато можеше, независимо кой час на денонощието беше, за да види има ли промяна в положението. В продължение на четири дни и нощи линията неизменно сочеше надолу, но на петия ден тръгна по хоризонтала, а на шестия се забелязаха признаци на покачване. Хората малко говореха помежду си и само от време на време си разменяха по някоя сдържана реплика. Напрежението беше неописуемо. Едва на седмия ден спадането започна отново, а на осмия кривата се устреми отново към основата на диаграмата. Страхотното напрежение отстъпи място на бурна радост.