Кривата продължаваше своя път надолу, което значеше, че количеството газове между Земята и Слънцето все повече и повече намалява. На 19 октомври на дневното небе се появи светло жълто петно. То все още бе твърде слабо, но се местеше по небесния свод. Нямаше съмнение, че това беше Слънцето, появило се за първи път от началото на август, но все още забулено в газове и прах. Слой, който ставаше все по-тънък и по-тънък. На 24 октомври Слънцето засия с пълна сила над вкочанената от студ Земя.
Онези, които след мразовита нощ в пустинята са наблюдавали изгрев, вероятно имат бегла представа за радостта, която донесе на хората изгревът на 24 октомври. Може би няма да е зле да кажем няколко думи за религията. Докато Облакът приближаваше Земята, разцъфтяваха бурно всички видове религии. През пролетта около членовете на сектата „Свидетели на Йехова“ се събираха всички слушатели в Хайд Парк. Енорийските свещеници на англиканската църква с учудване отбелязаха, че с всеки изминат ден все повече хора се тълпят в храмовете. На 24 октомври нещата коренно се промениха. Мъже и жени от всички религии — християни, мохамедани, будисти, хиндуси, евреи, бяха дълбоко завладени от слънцепоклонничеството на своите прадеди. Преклонението пред Слънцето обаче-не можа да се превърне в истинска религия, защото нямаше кой да го оглави и направлява, но следи от древната религия се бяха пробудили в сърцата на земните жители и вече нищо не можеше да заглуши техния глас.
Топенето на леда започна първо в района на тропиците. Постепенно и реките се освободиха от здравата му прегръдка. Много области отново бяха залети от водната стихия, но сега силата й бе несравнимо по-слаба от тази преди три месеца. В Северна Америка и Европа настъпваше зимата и това до голяма степен ограничи топенето на снеговете.
Колкото и да пострадаха градските жители на напредналите индустриални държави, населението на по-изостаналите, което не можеше да разчита нито на развита промишленост, нито на запаси от гориво, понесе много повече щети. И какво ли щеше да се случи с промишлеността на цялото земно кълбо, която бе почти на границата на гибелта, ако студовете бяха продължили още известно време.
Измежду народите със слабо развита индустрия най-силно пострадаха тези, които живееха в района на тропиците, а най-лесно се отърваха ескимосите. В много области на тропическите и субтропическите пояси загина почти всеки втори човек. А сред ескимосите смъртността прехвърли съвсем слабо границата на нормалното. Повишаването на температурите съвсем не се усети с цялата му сила в Далечния Север. Наложи се ескимосите да понесат известни неудобства, но нищо повече. Топенето на ледовете и снега попречи на свободното им придвижване от място на място и ограничи чувствително ловните райони. Жегата обаче не бе така непоносима, та да предизвика висока смъртност. Нито пък силният студ. Ескимосите се зариха по-дълбоко под снега и зачакаха. Това ги постави в далеч по-благоприятно положение от населението на Англия.
При завръщането си в Лондон министър-председателят не изпитваше такива враждебни чувства към групата учени, каквито го вълнуваха при пристигането му в Нортънстоу. Причината за това, от една страна, бе фактът, че преживя кризата при далеч по-благоприятни условия, отколкото можеше да му предложи Даунинг стрийт. Изпитал бе заедно с учените напрежението на страшните дни, изпълнени с тревога — нещо, което винаги създава здрава връзка между хората.
Преди да отпътува, го предупредиха, че опасността не е отминала напълно. По време на разговора, който проведоха в една от лабораториите, обзаведени в убежището, всички учени се съгласиха, че сега Облакът е приел формата на диск, силно наклонен към еклиптиката.
— И все пак има много неща в цялата тази работа, които не са ми твърде ясни — отбеляза Кингсли. — Какъв е според вас радиусът на диска?
— Около три четвърти от радиуса на земното кълбо, т.е. приблизително равен на този на Венера — отговори Марлборо.
— Не сме съвсем точни, когато говорим, че Облакът е приел формата на диск — обади се Марлоу. — По-правилно би било, ако кажем, че става дума за голяма част от материята на Облака. Положително останалата част е разпределена по цялата земна орбита. Доказателство за това е непрестанното съприкосновение на горните слоеве на нашата атмосфера с неговата материя.
— Може и да е така, но слава богу, че се превърна в диск, та да можем да видим най-сетне Слънцето — рече Паркинсън.