— Нека не забравяме обаче, че дискът не винаги ще бъде встрани от Земята — напомни Кингсли.
— Какво искате да кажете? — запита министър-председателят.
— Просто това, че благодарение на движението на нашата планета около Слънцето в даден момент ще попаднем в сянката на този диск. След известно време ще я напуснем, разбира се.
Министър-председателят се разтревожи, и то с основание:
— А колко често ще става това, ако смея да попитам?
— Два пъти в годината. Като имаме предвид сегашното положение на диска, това ще се случва през февруари и август. Продължителността на слънчевото затъмнение ще зависи от плътността на диска. Може би ще трае от две седмици до един месец.
— Това може да има всевъзможни последици — въздъхна министър-председателят.
— За първи път съм съгласен с вас — забеляза Кингсли. — Животът на Земята няма да е невъзможен, но условията наистина ще бъдат тежки. Първо, хората ще трябва да се научат да живеят заедно на големи групи, а не както досега в отделни жилища.
— Не ви разбирам.
— Загубата на топлина в домовете става чрез повърхността им. Това ясно ли ви е?
— Да, разбира се.
— От друга страна, броят на хората, които могат да живеят в една къща, е правопропорционален на нейния обем. Тъй като отношението на обема към повърхността при големите сгради е значително по-голямо, хората ще могат да живеят в големите жилища с много по-малък разход на енергия. Ако за в бъдеще се окаже, че тези периоди на застудяване се повтарят неизменно, енергийните ни източници ще наложат тази организация на живот.
— Защо „ако“, Кингсли? — намеси се Паркинсън.
— Твърде много необичайни неща се случиха, за да бъдем сигурни в онова, което говорим, особено що се отнася до бъдещето.
— Може би ще станем свидетели и на чувствителни промени в климата — намеси се Марлоу. — В близките една-две години вероятно това няма да се усети, но ако двете слънчеви затъмнения продължат и занапред, климатът положително ще се промени.
— Какво имаш предвид, Джеф?
— Не виждам как ще избегнем нов ледников период. Миналите ледникови периоди показаха колко чувствителен е климатичният баланс на Земята. Силното охлаждане два пъти в годината — веднъж през лятото и веднъж през зимата — ще измести равновесието към нов ледников период.
— Искаш да кажеш, че ледената покривка ще се разпростре и върху Северна Америка и Европа, така ли?
— Струва ми се, че това е единственото, което може да се очаква, макар че не е задължително да се случи непременно в следващите една-две години. Процесът ще бъде бавен, с постепенно натрупване. И както забеляза Крис Кингсли, човекът ще трябва да се приспособи към новата си среда. Колкото и да му е неприятно.
— Възможно е океанските течения да изменят посоката си — каза Кингсли. — Ако промените настъпят, последствията от тях може да се окажат пагубни. А няма да се учудя, ако това се случи много по-скоро, далеч преди настъпването на ледниковия период.
Министър-председателят почувствува, че е чул предостатъчно.
През ноември пулсът на живот се засили осезаемо. Правителствата постепенно започнаха да овладяват положението и стремежът да се установи връзка между оцелелите земни жители все повече се засилваше. Телефонните линии и кабелите бяха възстановени. Но хората използваха предимно радиовръзката. Скоро заработиха нормално и дълговълновите радиопредаватели, които, естествено, бяха безполезни за установяване на връзка на големи разстояния. За тях бяха подходящи късовълнови предаватели. Те обаче по непонятни причини не действуваха. Не след дълго стана ясно, че йонизацията на атмосферата на височина от около осемдесет километра е извънредно повишена. Това, както се изразяваха инженерите, бе довело до чувствително затихване на радиовълните. Високата степен на йонизация се дължеше на излъчването на силно нагретите горни слоеве на атмосферата, които както и преди осветяваха нощите със синкавото си сияние. С две думи, радиовълните се поглъщаха от атмосферата.
Изход от положението учените виждаха единствено в скъсяване дължината на вълните. Опитаха се да ги намалят до един метър, но затихването продължаваше, а подходящи предаватели, които да работят с по-къси от метър вълни, все още не бяха конструирани. До появата на Облака никой не работеше с толкова късовълнови радиопредаватели. Едва тогава си спомниха, че в Нортънстоу има предавател, който работи с вълни с дължина около един сантиметър. Припомниха си също, че предавателят от Нортънстоу е в състояние да предава огромно количество информация, факт, който Кингсли побърза да им съобщи. Решено бе Нортънстоу да бъде използван като световен център за информация. Най-на-края планът на Кингсли даде плод.