Наложи се спешно да се извършат изчисления и електронноизчислителната машина бе пусната в действие. Сега задача бе да се намери най-подходящата дължина на радиовълните. Ако бяха прекалено дълги, проблемът за затихването им щеше да остане. Ако бяха прекалено къси, радиовълните щяха да преминат през йоносферата в космоса, вместо да се разпространяват в естествения вълновод, образуван от йоносферата и земната повърхност, както би станало например при предаването от Лондон за Австралия. В края на краищата стигнаха до заключението, че двадесет и пет сантиметра са най-подходяща дължина на вълната. Тя бе достатъчно малка, за да преодолее затихването, и в същото време не толкова малка, че при разпространението да се загуби недопустимо много енергия. За всички бе ясно, че без известни загуби няма да мине.
Радиопредавателят в Нортънстоу бе включен за първи път в началото на декември. Както предвиди Кингсли, той имаше огромни възможности. За да излъчи цялата трупана от дълго време информация, му бе необходим по-малко от половин час. В началото само няколко правителства разполагаха с подходящи предаватели и приемници, но работата тръгна така добре, че и останалите започнаха да се снабдяват с необходимото оборудване по възможно най-бързия начин. Това бе причината на първо време през Нортънстоу да мине твърде малък обем информация. Трудно беше хората да свикнат с факта, че едночасов разговор може да се предаде за по-малко от секунда. Но с течение на времето разговорите и съобщенията ставаха все по-дълги и все по-голям брой правителства се включваха. И така постепенно предаванията от няколко минути дневно стигнаха до цял час и повече.
Веднъж Лестър, който бе организирал системата на предаванията, се обади на Кингсли и го помоли да отиде при него в лабораторията на предавателя.
— Каква е тази паника, Хари? — попита Кингсли.
— Има поглъщане!
— Какво?
— Да, истинско поглъщане. Виж сам. Приемахме съобщение от Бразилия. Сигналът напълно изчезва.
— Това е невероятно. Изглежда, йонизацията се е увеличила внезапно.
— Какво смяташ, че трябва да направим?
— Да изчакаме, предполагам. Възможно е да е нещо временно. Поне така изглежда.
— Ако продължи, може да намалим дължината на вълната.
— Да, разбира се. Но вероятно ще сме единствени. Американците ще съумеят да заработят на нова дължина на вълната много скоро, руснаците — също. Много се съмнявам обаче, че другите страни ще успеят. Достатъчно време и сили загубихме, докато ги убедим да направят сегашните си предаватели.
— В такъв случай не ни остава нищо друго, освен да запазим същата дължина на вълната.
— Да, нека засега не правим опити да предаваме, защото няма как да разберем дали съобщенията са били приети. Ще оставим приемника на запис. Така поне ще имаме всички съобщения, които успеят да стигнат до нас, ако, разбира се, условията се подобрят.
През нощта небето се озари от силно сияние, което учените в Нортънстоу свързаха с внезапно избухналата йонизация в атмосферата. Причината за тази йонизация остана тайна за тях. Регистрирани бяха и сериозни смущения в магнитното поле на Земята.
Докато се разхождаха и се наслаждаваха на красивото сияние на нощното небе, Марлоу и Бил Барнет обсъждаха последните събития.
— Боже мой, я погледни онези оранжеви ивици — възкликна Марлоу.
— Най-интересното е, Джеф, че сиянието вероятно идва от някои по-ниски слоеве. Това личи от цвета. Бихме могли да проверим и спектъра, макар че мога и така да се закълна в правотата на твърдението си. Според мен всичко това става на не повече от осемдесет километра височина, а нищо чудно и по-ниско. На същото място, където по наши изчисления се получава силната йонизация.
— Знам за какво мислиш, Бил. Не е трудно да си представим, че сгъстени газове са се блъснали в най-горните атмосферни слоеве. Но те биха предизвикали далеч по-големи смущения. Трудно ми е да повярвам, че това се дължи на стълкновения.
— Не, не мисля, че е възможно. По-вероятно ми се струва сиянието да е резултат на електрически разряди.
— С това бихме могли да обясним и магнитните смущения.
— Но ти, Джеф, нали разбираш какво значи това? Причината не е в Слънцето. Никога по-рано Слънцето не е предизвиквало подобни смущения. Ако явлението има електрически произход, то той е свързан с Облака.
На следващата сутрин Лестър и Кингсли с бързи стъпки се отправиха към лабораторията на предавателя. В 6.20 ч. бе пристигнало кратко съобщение от Исландия, а в 7.51 ч. започнаха да приемат едно дълго съобщение от Америка. Три минути след началото започна затихване на сигнала и останалата част не бе записана. Към пладне успяха да запишат едно съобщение от Швеция, но малко след два часа, по време на приемането на по-продължителната информация от Китай, отново настъпи поглъщане.