По време, на чая Паркинсън седна до Лестър и Кингсли.
— Много неприятна история — рече той.
— Да, наистина — отговори Кингсли. — И твърде необяснима при това.
— Досадна работа. Мислех си, че проблемът с връзката ни е в кърпа вързан. А кое е необяснимото?
— Това, че всеки миг можем да очакваме прекъсване на връзката. На моменти съобщенията стигат до нас, а на моменти се загубват. Като че йонизацията ту се засилва, ту отслабва.
— Барнет предполага, че това се дължи на електрически разряди. Нима колебанията не са характерни при тях.
— Та вие почти сте станали учен, Паркинсън! — засмя се Кингсли — Само че нещата не са така прости, както изглеждат — продължи той. — Колебания — да, но не такива, каквито наблюдаваме в момента. Имате ли представа колко необичайни са те?
— Не, нямам.
— Съобщения от Китай и САЩ, човече! И при двете се получи поглъщане. Създава се впечатление, че в моментите, когато предаването е възможно, съобщението едва-едва стига до нас. Колебанията позволяват да се осъществи предаване, но то става на самата граница. Може и да е случайност, но вече се повтори два пъти.
— Няма ли някаква грешка, Крис? — процеди Лестър през зъби, дъвчейки мундщука на лулата си. — Ако са причинени от електрически разряди, колебанията биха били високочестотни. И двете съобщения, от Китай и Щатите, бяха много дълги — повече от три минути. Нищо чудно периодът на колебанията да е три минути. Тогава можем да си обясним защо кратките съобщения от Бразилия и Исландия приехме изцяло, а дългите — не.
— Много умно, Хари, но по моему не е така. Разгледах записа на сигналите по време на приемането на съобщението на САЩ. Сигналът е постоянен до началото на затихването. Не прилича на колебание, при което поне в началото сигналът трябва да започне да отслабва. И друго — ако периодът на колебанията е три минути, защо до нас не достигат и други съобщения или поне части от тях? Мисля, че сега няма да можеш да ми отговориш.
Лестър отново загриза лулата си.
— Изглежда си прав. Всичко е дяволски странно.
— Какво смятате да правите? — запита Паркинсън.
— Добре би било, Паркинсън, ако телефонирате в Лондон да се обадят във Вашингтон с молба да изпращат петминутни съобщения в началото на всеки час. Тогава ще можем да разберем кои съобщения се губят и кои не. Не е лошо да предупредят и другите правителства за положението на нещата.
През следващите три дена в Нортънстоу не получиха никакво съобщение. Никой не знаеше дали това се дължи на поглъщането, или на факта, че никой не бе изпратил съобщение. При това неудобно за всички положение бе решено да се промени целият план на действие. Марлоу съобщи на Паркинсън:
— Решили сме да не чакаме случайни предавания, а да изследваме случая както трябва.
— И как смятате да го изследвате?
— Ще насочим всичките си антени нагоре, а не към хоризонта, както бяха досега. Тогава може би ще можем да използваме собствените си сигнали, за да изследваме необикновено високата степен на йонизация. Ще ловим отраженията на собствените си предавания.
Следващите два дена астрономите прекараха в пренасочване на антените. Късно следобед на 9 декември всички приготовления бяха приключени. Лабораторията се изпълни с учени, които искаха да присъствуват на първите опити.
— Всичко е готово. Да започваме — обади се някой.
— С каква дължина на вълната ще започнем?
— Да опитаме първо с един метър — предложи Барнет. — Ако предположението на Кингсли, че двадесет и пет сантиметровата вълна е гранична за преминаването на сигнала се окаже вярно и ако нашата идея за нейното затихване се потвърди, то при насочените вертикално антени тази дължина ще бъде критична.
Включиха предавателя, излъчващ вълна с дължина един метър.
— Преминава — обади се Барнет.
— Как разбирате, че преминава? — попита Паркинсън.
— Връща се съвсем слаб сигнал — отвърна Марлоу. — Това личи най-добре на екрана. По-голямата част от енергията е била погълната или е минала през атмосферата и се е загубила в космоса.
Следващия половин час учените наблюдаваха и обсъждаха видяното. Сетне изведнъж всички се оживиха.
— Сигналът се засилва.
— Гледайте! — възкликна Марлоу. — Боже мой, колко бързо се насища!
Отразеният сигнал продължи да нараства в продължение на близо десет минути.