— Насити се до краен предел. Сега вълната се отразява изцяло — рече Лестър.
— Може би ще се окажеш прав, Крис. Намираме се съвсем близо до критичната честота. Отражението става на височина от около осемдесет километра, както предполагахме. Йонизацията там трябва да е сто или хиляда пъти по-висока от нормалната.
Още половин час мина в измервания.
— По-добре да видим какво ще стане с десетсантиметровите вълни — предложи Марлоу.
Натиснаха нови копчета.
— Вече сме на десет сантиметра. Както се и очакваше, вълната минава свободно през атмосферата — забеляза Барнет.
— Това вече е прекалено научно — не издържа Ан Холси. — Отивам да направя чай. Ела да ми помогнеш, Крис, ако, разбира се, можеш да оставиш поне за малко твоите метри и скали.
Малко по-късно, докато пиеха чая и разговаряха на общи теми, Лестър изумен възкликна:
— Боже мили! Погледнете!
— Това е невероятно!
— Но е действително.
— Отражението на десетсантиметровата вълна се засилва, което значи, че йонизацията нараства с колосална скорост — обясни Марлоу на Паркинсън.
— Проклета работа, отново се насища.
— Това означава, че за по-малко от час йонизацията е нараснала сто пъти. Просто не мога да повярвам.
— По-добре включи вълната с дължина един сантиметър, Хари — каза Кингсли на Лестър.
И така десетсантиметровата вълна бе заменена с вълна, дълга един сантиметър.
— Минава отлично — забеляза някой.
— Да, но няма да е за дълго. След половин час и тази дължина ще бъде спряна, помнете ми думата — рече Барнет.
— Какво съобщение предавате? — запита Паркинсън.
— Никакво — отвърна Лестър. — Изпращаме просто непрекъсната вълна.
„Като че нещо разбрах!“ — помисли Паркинсън.
Учените останаха около приборите още няколко часа, но не се случи нищо особено.
— Е, добре, вълната преминава както преди. Ще видим какво ще е положението след вечеря — рече Барнет.
— Може би ще си струва да превключим отново на десетсантиметровата — предложи Марлоу.
— Добре, да опитаме — Лестър завъртя превключвателите. — Интересно — рече той. — И вълната с дължина десет сантиметра преминава сега. Йонизацията като че ли спада и при това много бързо.
— Възможно е спадането да се дължи на образуване на отрицателни йони — обади се Уайчарт.
Не минаха и десет минути и Лестър подскочи от вълнение.
— Гледайте, сигналът се връща отново!
Той беше прав. През следващите няколко минути отразеният сигнал се засили още повече и достигна максимална стойност.
— Имаме вече пълно отражение. Какво да правим? Да се върнем ли на един сантиметър?
— Не, Хари — нареди Кингсли. — Имам едно почти революционно предложение — да се качим горе, да изпием по чаша кафе и да послушаме малко музика, изсвирена от чудесните ръце на Ан. Иска ми се да изключим предавателя за час-два и после да се върнем обратно.
— Каква е, за бога, тази твоя идея, Крис?
— Просто каприз, щуротия някаква, предполагам. Но може би поне веднъж ще удовлетворите някакъв мой каприз?
— Поне веднъж ли? — изкикоти се Марлоу. — Та теб те глезят от деня на раждането ти, Крис.
— Може и така да е, но не намирам за много любезно от твоя страна, Джеф, да го споменаваш. Хайде, Ан. Отдавна се канеше да ни изсвириш опус 106 от Бетховен. Сега ти се предоставя удобен случай.
След повече от час и половина, със звучащи още в ушите акорди на Голямата соната на Бетховен, учените се настаниха отново в лабораторията на предавателя.
— Опитай пак е еднометровата вълна, може и да ни потръгне — каза Кингсли.
— Обзалагам се, че при еднометровата ще има пълно отражение — заяви Барнет, докато завърташе ключовете.
— Не, дявол да го вземе! — възкликна той няколко минути по-късно, когато приборите се нагряха. — Вълната преминава. Трудно ми е да повярвам, но на екрана всичко е като на длан.
— Е, Хари, ще се обзалагаме ли по-нататък?
— Не, Крис. Това е по-лошо от игра на криеница.
— Аз се обзалагам, че този път ще получим наситен сигнал.
— Имаш ли някакви основания?
— Ако се окаже, че сигналът е наситен, естествено, ще имам основания. А ако премине, няма да имам.
— Не искаш да рискуваш, така ли?
— Сигналът се появи — възхитено се провикна Барнет. — Изглежда, Крис ще излезе прав. Засилва се!
След пет минути сигналът на еднометровата вълна се насити до максимум. Уловен бе напълно от йоносферата, никаква мощност не напускаше Земята.
— А сега опитай с десетсантиметровата — нареди Кингсли.
През следващите двадесет минути всички наблюдаваха приборите напрегнато, без никакви забележки. Повтори се картината отпреди малко. Първо се появи слаб отразен сигнал, който се засилваше бързо и стремително.