— Да. Щом преустановим предаването, йонизиращият фактор изчезва (та дори това да е предполагаемата от Бил рекомбинация на електрически заряди). Работата е там, че областта на йонизация се разполага твърде ниско в атмосферата, където плътността на газовете е прекалено голяма и спадането на йонизацията трябва да е много бързо.
— Нека обсъдим нещата малко по-подробно — започна Марлоу, чийто глас се разнесе от облаци анасонов аромат. — Излиза, че този хипотетичен йонизиращ фактор доста добре съобразява. Да предположим, че изпращаме десетсантиметрова вълна. Тогава според твоята хипотеза, Крис, йонизиращият фактор, какъвто и да е той, започва да увеличава степента на йонизация, докато вълната получи пълно насищане и изцяло бъде уловена и задържана в атмосферата на Земята. Ето точно тук искам да ви обърна внимание на един интересен факт — йонизацията не се увеличава повече от необходимото. Всичко това изисква доста прецизна работа. Изглежда, факторът знае много добре доколко и как да йонизира атмосферата при различна дължина на вълната.
— Което в крайна сметка не звучи твърде правдоподобно — обади се Уайчарт.
— Трудностите не свършват дотук. Защо можахме да предаваме така дълго на двадесет и пет сантиметровата вълна. И то не само половин час, а в продължение на няколко дена? Защо твоята „ситуация А“ не се наблюдава при вълна с дължина един сантиметър?
Лестър погледна часовника си.
— Измина почти цял час от края на последното предаване. Ако Крис е прав, то мисля, че трябва да получим така наречената „ситуация А“, ако започнем предаването първо на десетсантиметрова вълна и после минем на вълна с дължина един метър. Нека опитаме.
Лестър, придружен от близо половин дузина учени, се отправи към лабораторията. Половин час по-късно те се върнаха.
— Както и преди пълно заглъхване при еднометровата вълна. „Ситуация А“ — изпълнена при пълна с дължина десет сантиметра.
— Изглежда, хипотезата на Крис се потвърждава.
— Не съм съвсем убеден — възрази Уайчарт — защо при един метър не се наблюдава „ситуация А“.
— Бих могъл да дам някакво обяснение, но ще ви прозвучи толкова фантастично, че засега няма да ви занимавам с него. Налице е факт и настоявам, че това наистина е факт — щом включим предавателя на десетсантиметрова вълна, настъпва висока степен на йонизация на атмосферата, а когато изключим предавателя, степента намалява. Може ли някой да го отрече?
— Не мога да отрека, че всичко, което се случи досега, се потвърждава от твоите предположения — обади се отново Уайчарт. — Съгласен съм, че по този въпрос не може да има възражение. Съмнявам се само, че съществува причинна връзка между нашите предавания и вариациите на степента на йонизация.
— Искаш да кажеш, Дейв, че всичко онова, което наблюдавахме днес следобед и тази вечер, е чисто съвпадение? — попита Марлоу.
— Да, точно това искам да кажа. Не мога да отрека, че такава серия от съвпадения е нещо изключително рядко, но причинната връзка, която Кингсли изтъква, ми се струва направо абсурдна. Според мен невероятното може и да се случи, но невъзможното — не.
— Невъзможно е твърде силно казано — упорствуваше Кингсли. — Сигурен съм, че Уайчарт всъщност не може да защити думите си. Изправени сме пред дилемата да направим избор между две невероятни неща, а аз от самото начало ви казах, че хипотезата ми е невероятна. Нещо повече, смятам, че единственият начин да оценим една хипотеза е да проверим дали се потвърждават на практика предвижданията, които тя ни дава възможност да направим. Минаха вече около четиридесет и пет минути от последното предаване на Хари Лестър. Искам да му предложа да отиде при предавателя и да проведе още една серия с десетсантиметровата вълна.
Лестър въздъхна тежко:
— Пак ли?
— По моему ще се повтори „ситуация А“. Бих искал да чуя какво смята Уайчарт.
На Уайчарт не му се искаше да спори повече и се опита да се измъкне от пряк отговор. Марлоу се засмя:
— Дейв, той се опитва да те притисне! Не се тревожи, приеми предизвикателството! Ако си прав, че досега е имало само съвпадения, не може да не се съгласиш, че този път предвиждането на Кингсли няма да се сбъдне.
— Разбира се, твърде малка е вероятността да се повтори отново.
— Хайде, Дейв! Кажете вашето предположение! Хванете се на бас.
Уайчарт беше принуден да се обзаложи с Кингсли.
— Добре. Да отидем да видим! — рече Лестър.
Когато останалите напуснаха стаята, Ан Холси се обърна към Паркинсън:
— Ще ми помогнете ли да приготвя още кафе, мистър Паркинсън? Когато се върнат, положително ще имат нужда от кафе.