Заловиха се за работа и Ан продължи:
— Случвало ли ви се е да чуете някога да се приказват толкова много приказки наведнъж? Винаги съм мислила, че по принцип учените са мълчаливи хора, а и никога не съм ги чувала да бъбрят толкова много.
— Мен лично изобилието от разговори не ме учудва много — засмя се Паркинсън. — При нас, политиците, това е нещо обикновено. Удивлява ме по-скоро фактът, че много пъти грешат, че много често се случват неща, които те не очакват.
Когато учените се върнаха, по лицата им лесно можеше да се прочете какво се бе случило в лабораторията. Марлоу пое от ръцете на Паркинсън чаша с кафе.
— Благодаря. И така Крис се оказа отново прав, а Дейв — не. Мисля, че трябва да решим какво да правим по-нататък.
— Ти си на ход, Крис! — обади се Лестър.
— Нека предположим, че моята хипотеза е вярна и наистина собствените ни предавания предизвикват определен ефект върху йонизацията на атмосферата.
Ан Холси подаде на Кингсли голяма чаша с кафе.
— Много ще ви бъда благодарна, ако някой все пак ми обясни какво представлява йонизацията. Ето, изпий това.
— Йонизация имаме, когато част от електронната обвивка на ядрото се отдели от системата на атома.
— А каква е причината?
— Най-различна. Може да стане например при електрически разряди, какъвто е случаят със светкавиците или в неонова тръба. Газовете в такива лампи са частично йонизирани. Йонизиращ фактор може да бъде и мощно лъчение, например ултравиолетово.
— Предполагам, че най-сериозният проблем е енергията? — намеси се Макнийл. — Вълната, която предавате, е с прекалено малка мощност, за да предизвика такава висока степен на йонизация, нали?
— Точно така — отвърна Марлоу. — Изключено е нашите предавания да са физична причина за промени на степента на йонизация. За това е необходима огромна мощност.
— В такъв случай как е възможно хипотезата на Кингсли да е вярна?
— Предаванията ни не са непосредствената причина, както отбеляза Джеф. Това и изключено. Тук съм съгласен с Уайчарт. Моята хипотеза се състои в това, че предаванията ни служат по-скоро като стимул за задействуването на някакъв хилядократно по-мощен източник на енергия.
— А къде според теб, Крис, се намира този източник? — попита Марлоу.
— В Облака, разбира се.
— Наистина идеята ти, че Облакът може да реагира по този начин, при това с такава прецизност, е фантастична. Вероятно предполагаш, че той разполага със средство, осъществяващо обратна връзка — каза Лестър.
— Това е очевидно и е пряко следствие от моята хипотеза.
— Но нима не разбираш, Кингсли, че идеята ти е направо безумна? — не се сдържа Уайчарт.
Кингсли погледна часовника си.
— Време е да отидем и да направим нов опит. Иска ли някой да дойде с мен?
— За бога, стига! — почти извика Лестър.
— Или оставаме, или тръгваме. Ако останем, това означава, че приемаме хипотезата на Кингсли. Е, момчета, оставаме ли, или тръгваме? — обърна се Марлоу към всички.
— Оставаме — заяви Барнет — и нека видим до какво ще ни доведе спорът. Щом стигнахме до идеята, че Облакът е снабден със средство за обратна връзка, способно да освободи огромно количество енергия в мига, в който Облакът „усети“, че вън от него работи радиопредавател, каква трябва да е следващата ни стъпка? Предлагам да минем към обсъждане на същността на този механизъм. Има ли някакви предположения?
— Според мен — започна Кингсли — в Облака има разум. И преди да сте започнали да ми възразявате, позволете да ви кажа, че имам пълното съзнание колко абсурдна е тази идея и че никога не бих дръзнал да я изрека, ако всички останали не бяха още по-абсурдни. Не ви ли прави впечатление, че твърде често нашите предвиждания относно поведението на облака не се сбъдват?
Паркинсън и Ан Холси се спогледаха.
— Грешките ни си приличат само в едно. Всички те могат да се оправдаят, ако Облакът не е неодушевено кълбо от сгъстени газове, а нещо живо.
Глава девета
ПОДРОБНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ
Интересно е наистина колко много зависи прогресът на човечеството от отделните личности. На пръв поглед хиляди, милиони хора живеят организирани в подобия на мравуняци. И въпреки всичко това не е съвсем така. Новите идеи, движеща сила на всяко развитие, идват от отделните личности, а не от корпорации или държави. Новите идеи, крехки като пролетни цветя, лесно загиват, стъпкани от тълпите, и в същото време един-единствен човек може да ги съхрани и опази.
Сред огромното множество от учени, които станаха свидетели на приближаването на Облака, само Кингсли успя да си даде ясна сметка за причината на посещението му в самотната Слънчева система и за истинската му природа. Първото му предположение беше посрещнато с открито недоверие дори от учените му събратя.