Уайчарт бе изразил мнението си съвсем открито:
— Всичко това е направо нелепо — бе казал той.
Марлоу бе поклатил глава:
— Ето до какво може да доведе човека прекаленото четене на научна фантастика.
Макнийл бе заинтригуван от медицинската страна на нещата. Новата идея бе много по-тясно свързана с неговата област, отколкото всички тези антени и предаватели.
— Бих искал да знам, Крис, какво разбираш под думата „живо“.
— Виж, Джон, ти по-добре от мен знаеш, че разликата между „одушевено“ и „неодушевено“ е твърде условна Грубо казано, неодушевената материя има проста структура и сравнително прости свойства. Одушевената или живата материя, от друга страна, е с твърде сложна структура и има сравнително необичайно поведение. Когато казах, че може би Облакът е живо същество, имах предвид, че вероятно веществото в него е организирано по някакъв сложен начин и поведението на това вещество, а оттам и на целия Облак е много по-сложно от това, което ние предполагаме.
— Няма ли във всичко това елемент на тавтология? — долетя от ъгъла гласът на Уайчарт.
— Вече казах, че за мен понятията „одушевен“ и „неодушевен“ са твърде условни. Ако започнем да ги анализираме до детайли, положително ще стигнем до тавтология. Казано с езика на науката, очаквам химическият състав на вътрешността на Облака да е изключително сложен — сложни молекули, сложни структури, изградени от същите тези молекули, т.е. висока организация на материята, която позволява осъществяване на сложни функции, включително и нервна дейност. С две думи казано, мисля, че в Облака има разум.
— Е, Крис, разбрахме какво имаш предвид или по-скоро почти разбрахме — обърна се Марлоу към Кингсли. — А сега нека чуем и твоите доводи. Недей да бързаш, излагай ги един по един, може и да ни убедиш.
— Е, добре. Първо — температурата в Облака е подходяща за образуване на изключително сложни молекули.
— Така е! Една точка в твоя полза. Всъщност температурата там, изглежда, е по-подходяща за тази работа от земната температура.
— Второ, условията там са благоприятни за създаване на големи и сложни молекулни структури.
— Защо да са благоприятни? — запита Ивет Хеделфорт.
— Поради силната повърхностна адхезия9. Плътността на Облака е толкова голяма, че почти сигурно там се срещат достатъчно големи частици от твърдо вещество (вероятно най-обикновени ледени кристали). Щом доближат повърхността на такива частици, сложните молекули се прилепват към тях.
— Съвсем вярно, Крис — съгласи се Марлоу.
— Съжалявам, но този път нещо не ми е ясно — обади се Макнийл, поклащайки глава. — Говориш за сложни молекули, образувани по пътя на сцепление с едри частици. Но молекулите на живата материя имат голяма вътрешна енергия. Благодарение на нея се осъществяват всички жизнени процеси. Недостатъкът на идеята ти за сцеплението е в това, че то е възможно при молекули с голяма вътрешна енергия.
Тази забележка ни най-малко не смути Кингсли.
— А какъв е източникът на енергия за живите молекули тук, на Земята? — попита той Макнийл.
— Растенията я черпят от Слънцето, а животните от растенията или от други животни, естествено. Така че в крайна сметка всички я набавят от Слънцето.
— А сега откъде според вас черпи енергия Облакът?
Аргументите на Макнийл се обърнаха срещу него и тъй като нито той, нито някой от останалите беше склонен да спори, Кингсли продължи:
— Нека приемем възраженията на Макнийл. Да предположим, че този „звяр“ вътре в Облака е изграден от същите молекули, от които сме изградени и ние с вас. За образуването на тези молекули е нужна светлината на някаква звезда. Разбира се, звездна светилна има и в космоса, но там тя е твърде слаба. Ето защо, за да се сдобие с наистина мощен заряд от енергия, „звярът“ трябва да се приближи до някоя звезда. А той така и направи!
Марлоу вече се развълнува.
— Но, боже мой, това веднага свързва три различни явления. Необходимост от слънчева светлина — първо. Курсът на Облака право към Слънцето — второ. Спирането на Облака пред Слънцето — трето.
— Чудесно начало, не може да се отрече — забеляза Ивет Хеделфорт, — и въпреки всичко има нещо неясно. Не разбирам как Облакът се е озовал в междузвездното пространство. Ако има такава нужда от слънчева или звездна светлина, то той би трябвало да остане близо до звездата, в чиято околност се е образувал. Или може би смятате, че този ваш „звяр“ току-що се е родил нейде в пространството и е решил да се настани край нашето Слънце?
9
Адхезия (от лат.) — сила на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допиране на телата едно до друго. Б. пр.