— А между другото няма ли да ни обясниш, Крис, как този твой „звяр“ управлява запасите си от енергия? Как успява да изстрелва капсулите със сгъстен газ с такава фантастична скорост, за да забави движението си? — попита Лестър.
— Само, моля ви, един по един! Първо ще отговоря на Хари, защото неговият въпрос ми се струва най-лесен. Опитахме се да обясним изхвърлянето на газовите капсули с действието на магнитното поле, но не успяхме. Работата е там, че за това е необходимо поле с изключителна мощност, което би разкъсало Облака на части. С други думи, не можахме да си представим по какъв начин огромни количества енергия ще могат да се съсредоточат в сравнително малки участъци. А сега да погледнем проблема от друга страна. Нека си зададем въпроса какъв метод бихме използвали самите ние, за да създадем интензивна локална концентрация на енергия.
— Взривове! — възкликна удивен Барнет.
— Точно така — взривове. Използва се или разбиване на атомните ядра, или, което е по-вероятно, ядрен синтез. В този Облак водород не липсва.
— Сериозно ли говориш, Крис?
— Разбира се, че сериозно. Ако съм прав в предположението си, че в Облака живее някакъв „звяр“, защо той да не бъде поне толкова интелигентен, колкото сме и ние самите.
— Съществува обаче известна трудност с радиоактивните продукти. Не са ли вредни те за всяка жива материя? — попита Макнийл.
— Разбира се, че биха били вредни, ако влязат в контакт с нея. Но макар да е невъзможно да се предизвика експлозия чрез магнитно поле, няма нищо трудно в това да се предотврати съприкосновението между различни вещества. Според мен „звярът“ управлява веществото на Облака с помощта на магнитно поле и успява по този начин да локализира, да изолира и да премества различни маси от вещества из целия Облак. Положително добре внимава радиоактивните вещества да бъдат по-далеч от живата материя — не забравяйте, моля ви се, че използвам думата „жива“ само за по-голямо удобство. Нямам намерение да се впускам във философски разсъждения.
— Знаеш ли, Кингсли — обади се Уайчарт, — слушам те и имам чувството, че нещата са далеч по-благоприятни, отколкото предполагах. Доколкото разбирам, искаш да кажеш, че „звярът“ борави с магнитната енергия така, както ние с ръцете или машините, направени пак от нашите ръце.
— В общи линии да. И трябва да добавя, че по мое-му той се справя по-добре от нас.
— Боже господи, дори милиарди пъти по-добре — възкликна Марлоу. — Е, Крис, ти като че ни убеди по този пункт. Но ние, опонентите ти от този ъгъл тук, разчитаме на повече на въпроса на Ивет. Намирам го за много уместен. Какво ще отговориш на него?
— Въпросът наистина е уместен, Джеф, и не съм сигурен, че ще успея да дам достатъчно убедителен отговор. Бих могъл да предположа, че „звярът“ не може да остане прекалено дълго в близост до определена звезда. Очевидно през дадени периоди от време се придвижва от звезда до звезда, изгражда си молекулите, които са нещо като храна за него, и заминава нататък.
— Но защо да не остане край някоя звезда постоянно?
— Ако един обикновен облак, в който няма никакъв „звяр“, остане завинаги до някоя звезда, постепенно ще се превърне в компактно кондензирано тяло или поне в няколко такива тела. Всъщност всеки един от нас знае, че Земята е била именно такъв облак, преди да се превърне в планета. Очевидно за нашия приятел „звяра“ е крайно неприятно защитният му облак да се превърне в планета. И съвсем ясно е, че той ще побърза да се отдалечи, преди да се е случило нещо подобно. Отдалечавайки се, ще вземе и облака си.
— Как мислите, кога ще стане това? — попита Паркинсън.
— Нямам представа. Мисля, че ще отпътува чак след като получи запасите си с храна. А това може да продължи седмица, месец, година или хиляда години.
— Тук вече ми намирисва на нещо не съвсем добро — отбеляза Барнет.
— Възможно е. Не знам доколко е остро обонянието ти, Бил. Какво те тревожи?
— Много неща. Струва ми се, че вашите забележки по отношение на кондензацията се отнасят само за неодушевен облак. Ако допуснем, че Облакът може да регулира разпределението на материята вътре в себе си, то какво му пречи да не допусне кондензирането. В края на краищата то е твърде бавен процес и аз съм уверен, че твоят „звяр“ с минимално усилие може да я изключи напълно.
— На това мога да дам два отговора. Единият е, че според мен Облакът ще загуби способността си за контрол, ако остане прекалено дълго край Слънцето. Продължителният престой ще доведе до въздействие на магнитното поле на Слънцето върху Облака в дълбочина. Тогава въртенето му около Слънцето ще промени неговото собствено магнитно поле и всяка възможност за управление ще бъде загубена.