— Добре си се сетил, ей богу!
— Нали? А има и още нещо. Колкото и да се отличава този наш „звяр“ от живите същества на Земята, в едно нещо положително си приличаме. И той, както и ние, не може да не се подчинява на простия биологичен закон за подбора и развитието. Нямаме основания да допуснем, че от момента, в който се е зародил, „звярът“ е имал сегашния си вид. Положително е минал през някакъв по-примитивен етап, когато разпределението на веществата не е било същото. И ако по онова време се е намирал близо до някоя звезда, тази първична форма на живот може да не е била в състояние да предотврати кондензацията в планета или в няколко планети.
— Как мислиш, че е възникнала тази първична форма?
— Вероятно се е зародила някъде далеч в междузвездното пространство. В началото животът в Облака трябва да е съществувал благодарение на общото излъчване на звездите. То може да даде повече лъчиста енергия за изграждането на молекулите, отколкото получава животът на Земята. След възникването на разума той положително е осъзнал, че източниците на прехрана чувствително се увеличават с приближаването към някоя звезда, макар и за кратко време. Изобщо според мен „звярът“ е обитател на междузвездното пространство. Е, Бил, има ли още нещо, което те вълнува?
— Да, искам да попитам, защо Облакът не може да си създаде сам излъчване? Защо да си прави труд да се приближава до някоя звезда? Щом умее да използва ядрените реакции за гигантски взривове, защо не използва същите тези реакции за получаване на необходимото му излъчване?
— За натрупване на енергия, която да се излъчва постепенно, е необходим термоядрен реактор. Такива реактори са звездите. Слънцето също е един такъв гигантски реактор. За да създаде излъчване с енергията на слънчевото, Облакът би трябвало да се превърне в звезда. Но в такъв случай температурата му ще се повиши неимоверно много. Нашият „звяр“ би се оплел.
— А и много се съмнявам, че облак с неговата маса може да бъде източник на достатъчно мощна радиация — отбеляза Марлоу. — Прекалено малък е. Ако се съди по съотношението маса-светимост, той в сравнение със Слънцето изпуска нищожно количество енергия. Не, тук не си прав, Бил.
— И аз бих искал да задам един въпрос — обади се Паркинсън. — Защо през цялото време говорите за вашия „звяр“ в единствено число? Изключено ли е според вас в него да има много малки „зверчета“?
— Мога да отговоря, но за това ще ми е необходимо доста време.
— То се видя, че тази вечер надали ще стигнем до леглата си, така че давай.
— Нека започнем с предположението, че в Облака има не един-единствен голям „звяр“, а множество малки „зверчета“. Мисля, ще се съгласите с мен, че между различните индивиди непременно трябва да съществува начин за общуване.
— Естествено.
— И каква форма ще има това общуване?
— Надявам се ти да ни кажеш, Крис.
— Моят въпрос бе чисто риторически. Предполагам, че нашите форми на общуване не са подходящи в случая. Ние се свързваме помежду си по акустичен път.
— Имаш предвид чрез разговор, нали? Това действително е най-любимият ти начин, Крис — подметна Ан Холси.
Този път забележката й сякаш не стигна до Кингсли и той продължи:
— Всеки опит да се използват звуци, би потънал в невероятния шум, който дари в един такъв Облак. Това е много по-трудно, отколкото да се опиташ да разговаряш по време на силна буря. Мисля, не се съмнявате, че общуването се осъществява с помощта на електричеството.
— Да, това поне е съвсем ясно.
— Добре. Трябва да имаме предвид, че според нашите мащаби разстоянието между отделните индивиди в Облака е огромно. Очевидно не може да се очаква, че при такива разстояния може да се разчита на постоянен ток.
— Крис, не би ли се изразил малко по-просто?
— Става дума за онова, което ние наричаме телефон. Грубо казано, разликата между постоянния и променливия ток е същата както между телефона и радиото.
Марлоу се усмихна на Ан.
— Кингсли се опитва с неподражаемия си маниер да ни обясни, че връзката се осъществява посредством радиовълни.
— Ако смятате, че така е по-ясно…
— Разбира се, че е по-ясно. Ан, престани да апострофираш. Когато се изпраща светлинен или радиосигнал, се излъчват електромагнитни вълни. Те се разпространяват в безвъздушното пространство със скорост 300 хиляди километра в секунда. Дори при тази скорост на сигнала ще са му необходими цели десет минути, за да премине през целия Облак.