Искам да ви обърна внимание на факта, че количеството информация, което може да се предаде с помощта на електромагнитните колебания, многократно превишава обема от информация, който се пренася от звуковите вълни. Сами се уверихме в това с нашите импулсни радиопредаватели. Ето защо, ако Облакът е обитаван от отделни индивиди, то те общуват помежду си значително по-оперативно от нас. За да си предадат нещо, което на нас ни отнема близо час, на тях са им необходими само няколко секунди.
— Аха, започна да ми просветва — прекъсна го Макнийл. — Щом общуването става в такъв мащаб, то тогава надали изобщо може да се говори за отделни индивиди!
— Ето, и ти схвана, Джон!
— Но не и аз — рече Паркинсън.
— По-просто казано — дружелюбно поиска да обясни Макнийл, — Кингсли каза, че ако в Облака има отделни индивиди, то те са телепатично свързани, и то до такава степен, че е безпредметно да се гледа на тях като на отделни същества.
— А защо не го каза още в самото начало? — не издържа Ан.
— Защото, както много други широко използвани термини, „телепатия“ не носи кой знае колко сериозна информация.
— Е, а за мен носи.
— И какво значи тя за теб, Ан?
— Предаване на мисли без помощта на слова и, разбира се, без да пишеш или жестикулираш.
— С други думи, означава, ако изобщо означава нещо — неакустична връзка.
— А това ще рече използване на радиовълните — вметна Лестър.
— А електровълните означават използване на променлив, а не на постоянен ток, какъвто протича в нашия мозък.
— Винаги съм мислел, че поне в някаква степен сме способни на телепатична връзка.
— Глупости. Мозъците ни са съвършено непригодни за телепатия. В тях всичко е устроено изключително на основата на постоянни електрически напрежения и токове.
— Знам, че в повечето случаи тези хора са мошеници, но понякога познават забележително много — настояваше Паркинсън.
— В науката има значение само онова, което позволява да се правят основателни предвиждания — отговори Уайчарт. — По същия начин Кингсли ме срази преди един-два часа. Няма смисъл да се правят излишно много опити, а после да откриваш в тях някакви съвпадения, въз основа на които не можеш да предвидиш изхода на следващите експерименти. Все едно да се обзалагаш, след като състезанието е приключило.
— Идеите на Кингсли са извънредно интересни от гледна точка на неврологията — отбеляза Макнийл. — За нас обменът на информация е нещо твърде трудно. Принудени сме да превеждаме всичко от езика на електрическите сигнали — в основата си правотокови — на езика на мозъка. С това се занимава по-голяма част от мозъчното вещество, което контролира дейността на мускулите на устата и гласните струни. И въпреки всичко преводът ни е далеч от съвършенството. С предаването на по-обикновени мисли се справяме горе-долу добре, но при емоциите въпросът е много по-сложен. Докато „зверчетата“ на Кингсли по всяка вероятност успяват да предадат и чувства — още една причина, поради която е безсмислено да говорим за отделни индивиди. Страшно е дори да си помисли човек — всичко това, което ние тук с такова усилие се опитваме да споделим един с друг, те биха могли с далеч по-голяма точност и яснота да си кажат само за частица от секундата.
— Много ми се иска да проследя по-подробно идеята за отделните индивиди — обърна се Барнет към Кингсли. — Мислите ли, че всеки от тях сам си изгражда предавател?
— Не, никой не изгражда никакви предаватели. Нека ви опиша как си представям биологичната еволюция на Облака. В някой от ранните стадии там вероятно е имало множество повече или по-малко отделени, несвързани помежду си индивиди. С течение на времето връзката помежду им се е усъвършенствувала все повече и повече, но не по пътя на съзнателно създаване на неорганични предаватели, а в резултат на постепенно биологично развитие. В тези живи същества средството за предаване на електромагнитни вълни се е развивало като биологичен орган, подобно на нашите устни, език и гласови струни. Постепенно те са достигнали до такава степен на развитие, каквато едва ли можем да си представим. Щом някой изпита каквото и да било чувство, то веднага се преживява и от останалите. Няма мисъл, която да хрумне на когото и да било от тях, и да не се предаде мигновено и на останалите. В резултат отделната личност се заличава и се слива с останалите в една общност, в едно съгласувано цяло. Звярът, който имам предвид, не се намира задължително на точно определено място. Различните му части могат да бъдат разпръснати по целия Облак, но за мен той е една биологична единица с обща нервна система, в която сигналите се разпространяват със скорост 300 хиляди километра в секунда.