— Нека обсъдим по-подробно тези сигнали. Предполагам, те са дълговълнови. Използването на обикновена светлина очевидно е невъзможно, тъй като Облакът е непроницаем за нея — рече Лестър.
— Аз лично предполагам, че сигналите са радиовълни — настояваше Кингсли. — Имаме сериозни основания за подобно предположение. Та нали, за да бъде системата на връзка достатъчно резултатна, е необходима възможност за управляване на фазите на колебанията. Такава възможност дават радиовълните.
Развълнуван, Макнийл се размърда на мястото си.
— Нашите радиопредавания! — не се сдържа той. — Те навярно са попречили по някакъв начин на нервната дейност на Облака.
— Биха попречили, ако им бъде позволено.
— Какво искаш да кажеш с това, Крис?
— Работата е там, че „звярът“ в Облака има да се бори не само с нашите радиопредавания, но и с цяла лавина от космически вълни, които непрестанно пречат на нервната му дейност, освен ако той не е успял да си създаде някаква форма на защита.
— Каква защита имаш предвид?
— Електрическите разряди в периферните слоеве на Облака предизвикват йонизация, която пречи на радиовълните да проникват в него. Периферната йонизация защищава Облака, както черепът защищава човешкия мозък.
В стаята се разпълзяха гъсти облаци анасонов аромат. Неочаквано Марлоу откри, че лулата му се е сгорещила прекалено много, и предпочете да я остави на масата.
— Мили боже, това ли е твоето обяснение за повишената йонизация в атмосферата по време на нашите радиопредавания?
— В общи линии — да. Ако си спомняте, говорихме за средство за обратна връзка? Струва ми се, че тъкмо за такова нещо става дума при нашия „звяр“. Ако във вътрешността му проникнат вълни отвън, възниква повишено напрежение, в резултат на което започват електрически разряди. Те продължават, докато настъпи момент, в който вълните не могат повече да проникват в Облака.
— Но нали повишаването на степента на йонизация става в нашата атмосфера?
— Точно затова смятам, че можем да разглеждаме нашата атмосфера като част от Облака. Нощните сияния достатъчно красноречиво показват, че пространството между Земята и най-плътната дискообразна част на Облака е запълнено с газове. Накратко казано, от гледна точка на радиоспециалистите ние се намираме вътре в Облака. И това, струва ми се, обяснява проблемите ни с радиовръзките. По-рано, когато все още бяхме вън от Облака, „звярът“ се защищаваше от идващите от Земята вълни не чрез йонизацията на нашата атмосфера, а с йонизиране на външните слоеве на Облака. Но от момента, в който се озовахме в зоната на този защитен екран, електрическите разряди стават в нашата атмосфера и пречат на радиовръзките.
— Разсъждаваш логично, Крис — рече Марлоу.
— Ами предаванията с дължина на вълната от един сантиметър? Те преминаваха безпрепятствено — възрази Уайчарт.
— Макар веригата от разсъждения да става прекалено дълга, все пак се натрапва една определена мисъл. И според мен тя заслужава внимание, защото може да ни подскаже какво да правим по-нататък. Малко вероятно е този Облак да е изолирано явление в космоса. Природата не създава нищо в един-единствен екземпляр. Затова можем да предположим, че галактиката е населена с множество такива зверове. Естествено е да допуснем, че между тях съществува връзка. А това би означавало, че някои дължини на вълните, които не нарушават нервната дейност, са необходими за установяване на връзка и могат да проникнат в Облака.
— Искаш да кажеш, че тази дължина е един сантиметър, така ли?
— Да, това имах предвид.
— А защо тогава не получаваме отговор на предаванията ни с тази дължина на вълната? — попита Паркинсън.
— Вероятно защото не изпращаме никакво съобщение. Какво можеш да отговориш на предаване, което не носи информация?
— В такъв случай трябва да започнем да предаваме съобщения на едносантиметрова вълна — възкликна Лестър. — А можем ли да се надяваме, че Облакът ще ги дешифрира?
— Като начало това дори не е необходимо. Очевидно след известно време той ще забележи, че в предаванията ни се съдържа информация. Това ще стане ясно от честотата на повторенията на различните съчетания на сигналите. Щом Облакът схване, че нашите предавания са отправени от разумни същества, мисля, че можем да очакваме от него някакъв отговор. Колко време ще ти е необходимо, Хари, за да започнем? Сега не си в състояние да предадеш модулирани сигнали с еднометрова носеща вълна, нали?
— Да, но ако работим на смени през цялото денонощие, след ден-два ще сме готови. Знаех си аз, че тази нощ няма да стигна до леглото си. Хайде, момчета, да вървим.