— Някакви проблеми с тези снимки?
— Не, никакви.
— Наистина изглеждат добре направени, но човек никога не може да е напълно сигурен.
Марлоу неочаквано скочи на крака. Винаги, когато беше развълнуван или обезпокоен, пускаше огромни кълба дим от ароматизирания си с анасон тютюн, някаква южноафриканска марка. Йенсен се чудеше как от лулата му вече не изригват и пламъци.
— Смахната работа. Най-добре ще е да се направи още една снимка, и то веднага. Кой ли е горе в купола тази вечер?
— Имате предвид Маунт Уилсън или Паломар?
— Маунт Уилсън. Паломар е много далеч.
— Ами, доколкото си спомням, на 100-инчовия работи един от гостуващите астрономи. Мисля, че Харви Смит е на 60-инчовия.
— Знаеш ли, май ще е най-добре аз сам да се кача горе. Харви сигурно няма да има нищо против да ми отпусне няколко минутки. Няма да успея да хвана цялата мъглявина, то е ясно, но все ще видя някой от звездните участъци по края. Знаеш ли точните координати?
— Не, обадих се веднага, след като видях плаките на „мигача“. Нямах време да ги измеря.
— Нищо, няма значение, можем да ги изчислим по пътя. Но съвсем безсмислено е да те държим буден, Кнут. Мога да те оставя в квартирата ти. А на Мери ще напиша бележка, че ще се прибера утре по някое време.
Когато Марлоу го остави в квартирата му, Йенсен бе силно възбуден. Преди да си легне, написа няколко писма, едно до родителите си, за да им разкаже накратко за необикновеното си откритие, и друго до Грета, за да й съобщи, че е попаднал на нещо твърде сериозно.
Марлоу се отби първо в управлението на обсерваторията. Най-напред позвъни до Маунт Уилсън, за да говори с Харви Смит. Като чу мекия южняшки акцент на Смит, рече:
— Обажда се Джеф Марлоу. Слушай, Харви, появи се нещо много странно, толкова странно, че се чудя дали не би могъл да ми отстъпиш 60-инчовия за тази нощ. Какво ли? А, самият аз все още не знам какво е. Точно това искам да разбера. Свързано е с работата на младия Йенсен. Ела утре тук към десет часа и тогава може би ще мога да ти кажа нещо повече. Хващам се на бас на бутилка уиски, че няма да ти е безинтересно. Така добре ли е? Чудесно! Кажи на нощния пазач, че ще пристигна горе към един.
После Марлоу позвъни на Бил Гарнет в Калтек.
— Бил, обажда се Джеф Марлоу от управлението. Искам да ти съобщя, че утре сутринта в десет ще има важно заседание. Бих те помолил да дойдеш и да доведеш неколцина теоретици. Не е задължително да са астрономи. Само че доведи по-свежи хора… Не, сега не мога да ти обясня. Утре ще съм по-наясно. Отивам на 60-инчовия тази нощ. Но виж какво, ако утре по обед се окаже, че напразно си се разкарвал, ще имаш от мен каса скоч… Чудесно!
Докато слизаше бързешком към подземието, където същата вечер бе работил Йенсен, той си тананикаше въодушевен. За около три четвърти час сне координатите на Йенсеновите плаки. Успокоен най-сетне, че знае накъде да насочи телескопа, напусна обсерваторията, качи се в колата си и пое към Маунт Уилсън.
Доктор Херик, директорът на обсерваторията, пристигна в управлението към седем и половина на следващата сутрин и бе много удивен, че завари там Марлоу. Директорът имаше навик да идва на работа два часа преди останалите, „за да може да свърши нещо все пак“, както казваше той. Марлоу пък тъкмо обратното, рядко се появяваше преди десет и половина, че и по-късно. Днес Марлоу седеше зад бюрото си и старателно проучваше десетина струпани накуп позитиви. Удивлението на Херик не спадна, след като изслуша Марлоу. Двамата мъже водиха сериозен разговор в продължение на близо час и половина. Към девет отскочиха да закусят набързо и се върнаха тъкмо навреме, за да подготвят заседанието, което щеше да се проведе в десет в библиотеката.
Бил Барнет пристигна с още петима души и завари събралите се вече десетина членове от ръководството на обсерваторията, включително Йенсен, Роджърс, Емерсън и Харви Смит. Инсталираха черна дъска, екран и диаскоп. Единственият член от компанията на Барнет, който имаше нужда от представяне, беше Дейв Уайчарт. Марлоу беше чувал неведнъж за способностите на знаменития двадесет и седем годишен физик и си помисли, че Барнет действително се бе постарал да доведе по-свежи хора.
— Най-добре ще е — започна Марлоу — да ви представя нещата в хронологичен ред, като започна с плаките, които Кнут Йенсен донесе снощи у дома. След като ви ги покажа, ще разберете защо ви свикахме толкова спешно.
Застаналият до диаскопа Емерсън сложи първия диапозитив, снет от Марлоу от плаката на Йенсен, направена през нощта на 9 декември 1963 година.