— Точно така. И според мен трябва да пристъпим към действие час по-скоро.
Стратегията им се оказа успешна, и то много успешна. Само след два дена получиха отговор. Той гласеше:
„Съобщението получено. Информацията недостатъчна. Изпратете още.“
През следващата седмица почти всички бяха заети с четене на предварително подбрани книги. Отделни откъси бяха записани и изпратени в пространството. В отговор обаче пристигнаха само кратки съобщения, в които се настояваше за още информация.
— Няма смисъл да продължаваме, Крис — рече Марлоу на Кингсли. — Ще трябва да измислим нещо друго. В скоро време „звярът“ ще ни изтощи напълно. От това непрестанно четене гласът ми прегракна и вече говоря като стара врана.
— Хари Лестър се мъчи над нещо ново.
— Радвам се да го чуя. И какво е то?
— Ще се опитаме с един удар да убием два заека. Бедата не е само в мудността на сегашния ни метод. Другата трудност е в това, че голямата част от съобщенията, които изпращаме, може би е твърде неразбираема. Повечето думи в нашия език се отнасят до предмети и явления, които виждаме, чуваме или усещаме. Ако Облакът не познава тези предмети, няма начин да схване за какво става дума. Ако никога не си виждал портокал или не си го докосвал, как ще разбереш значението на дума та „портокал“, колкото и да си интелигентен.
— Разбирам. И какво предлагаш?
— Това е идея на Хари. Той смята, че може да използва телевизионна камера. За щастие навремето накарах Паркинсън да ни запаси с известно количество. Хари смята, че ще успее да свърже камерата с нашия предавател, а което е по-важно, сигурен е, че ще може да я нагоди да предава около 20 000 реда вместо жалките 450 при обикновения телевизор.
— Но Облакът няма кинескоп!
— Разбира се, че няма. Негова си работа как ще анализира нашите сигнали. Ние сме длъжни да осигурим само колкото се може повече информация. Досега не сме направили много и той с пълно право е недоволен.
— А как смяташ да използваш телевизионната камера?
— На първо време ще показваме само думи — глаголи и съществителни. Това ще е предварителната част. Трябва да се подготвим изключително внимателно за нея, но показването на около пет хиляди думи няма да ни отнеме много време — някъде около седмица. След това ще можем да предадем съдържанието на цели книги. Ще снимаме страниците. Така само за няколко дена ще можем да предадем съдържанието на цялата Енциклопедия Британика.
— Това, разбира се, би трябвало да удовлетвори жаждата на „звяра“ за знания. Е, аз да се връщам към моето четене! Кажи ми, когато камерата бъде готова. Не мога да ти опиша колко ще бъда щастлив, ако се отърва от тази досада.
След известно време Кингсли отиде при Лестър.
— Съжалявам Хари, но трябва да ти кажа, че възникна още един проблем.
— Надявам се, ще го запазиш за себе си. Тук в този отдел всички са зарити до гуша от работа.
— Наистина съжалявам, но проблемът ми е свързан именно с вашия отдел и се страхувам, че ще ви създаде допълнително работа.
— Виж какво, Крис, защо не си свалиш сакото, не запретнеш ръкави и не се заловиш за някаква полезна работа, вместо да разсейваш трудовите хора? Е, в какво се състои работата? Кажи да чуем.
— Работата е там, че не обърнахме достатъчно внимание на момента на приемането. Имам предвид приемането тук при нас. Щом започнем излъчване с телевизионната камера, естествено е да очакваме да ни отговорят във форма, подобна на нашата. Това ще рече в писмена форма на собствения ни екран.
— Е, какво те тревожи? За нас ще бъде по-удобно, ще го прочитаме.
— Дотук всичко е наред наистина. Но не забравяй, че ние сме устроени така, че не можем да прочетем повече от сто и двадесет думи в минута, а в същото време ще предаваме със скорост сто пъти по-голяма от тази.
— Ще се наложи да обясним на онзи приятел там горе да забави скоростта на отговорите си, това е всичко. Ще му кажем, че сме малко тъпи и можем да възприемаме само по сто и двадесет думи в минута, че не сме в състояние да изгълтаме десетки хиляди като него.
— Добре, Хари. Не ми остава нищо друго, освен да се съглася с теб.
— Искаш да ми дадеш и някаква друга работа, нали?
— Точно така. Как позна? Ще ми се не само да четем посланията на Облака, но и да можем да ги чуем. Много повече ще се уморяваме, ако само ги четем.
— Как лесно го каза! Даваш ли си сметка какво означава това?
— Това означава да запазим зрителния и звуков еквивалент на всяка дума. Ще можем да използваме електронноизчислителната машина за тази работа. Става въпрос за някакви си пет хиляди думи.
— Само толкова?!
— Не мисля, че ще ти отнеме много време. Образованието на Облака няма да е бърза работа. Ще имаме нужда поне от една седмица. Докато на екрана се предава изображението на дадена дума, ще можем да записваме съответния сигнал от телевизионната камера на перфолента. Това не е проблем. Можеш да запишеш на перфолента и звуковете, съответствуващи на дадена дума. За това, естествено, е необходим микрофон, който да превърне звука в електрически сигнал. Но щом веднъж имаме цялата тази информация на перфолента, ще можем във всеки един момент да я заложим в електронната машина. Ще се наложи да използваме магнитна памет с голям капацитет. Скоростта, която тя може да осигури, ни е напълно достатъчна. В бързодействуващата памет на машината ще заложим програмата на превода. И тогава не само ще четем съобщенията на Облака на телевизионния екран, но и ще ги чуваме по високоговорителя.