— Не мога да разбера защо се побъркахте с този ваш код, а мен поляхте със студена вода заради моето „довиждане“.
— Защото, мила моя — отговори Кингсли, — изпращането на код говори за разумни действия. Доказателство е за контакт, за разбирателство, нямащи нищо общо с езика, а твоето драгоценно „довиждане“ е просто украшение на речта.
В това време Лестър приближи до тях.
— Провървя ни с това двудневно прекъсване. Мисля, че през това време ще успеем да приготвим звуковата система.
— А какво ще кажеш за кода?
— Почти съм убеден, че всичко е наред, но все пак по-добре е да проверим и да не рискуваме.
След два дена всички се събраха в лабораторията, в която бе инсталиран предавателят. Лестър и неговите хора се занимаваха с последни приготовления преди свързването. Беше почти 8 часът вечерта, когато предупредителните светлини пробягаха по екрана. Скоро се появиха и първите думи.
— Нека включим звука — обади се Лестър.
Разнеслият се от високоговорителя глас бе посрещнат с усмивки и смях — това беше гласът на Джо Сто-дард. В първите няколко минути повечето присъствуващи решиха, че някой просто си прави шега. Скоро обаче стана ясно, че гласът произнася същите думи, които се появяват и на екрана. А и онова, което казваше, за нищо не света не беше измислено от Джо Стодард.
Поради липса на време Лестър не бе успял да снабди гласа и със съответната интонация — думите се произнасяха еднакво и следваха една след друга през равни интервали от време. Само в края на изреченията настъпваше кратка пауза. Несъвършенствата на звукозаписа обаче не се забелязваха, защото речта на Джо Стодард без друго не бе твърде изразителна. Освен това Лестър бе подбрал почти същата скорост, с която говореше градинарят. И макар всички да знаеха, че чуват само имитация на говора на Джо, имитацията бе необикновено удачна. Тъй като никой не можа да свикне напълно с позабавения маниер на изричане на думите, характерен за жителите на западните графства в Англия, и с типичното за Джо лошо произнасяне на някои думи, всички започнаха да наричат Облака Джо.
В първото съобщение на Джо се съдържаше приблизително следното:
„Първото ви предаване бе изненада за мен. Не очаквах, че на планетите, където условията на живот са неблагоприятни, могат да съществуват животни, притежаващи технически знания и умения.“
На въпроса защо мисли така, Джо отговори:
„По две прости причини. Живеейки на повърхността на твърдо тяло, вие изпитвате въздействието на теглото. То ограничава до голяма степен възможността ви за растеж, а оттам и възможностите на вашата нервна дейност. Това налага да имате мускулна система, за да може да се движите, а също и защитна броня, която да ви пази от удари — например черепа, предпазващ мозъка ви. Излишното тегло на мускулите и защитните обвивки снижава още повече възможностите на нервната ви дейност. Ето защо и най-едрите ви животни се състоят предимно от кости и мускули, а мозъкът им е съвсем малък. И както вече казах, причина за това е мощното гравитационно поле, в което живеете. Изобщо наличие на разумна материя може да се очаква предимно в разредена газова среда, а не на планетите.
Вторият неблагоприятен фактор е липсата на химическа храна. За синтеза на големи количества химически вещества е необходима светлина от някаква звезда. А вашата планета поглъща съвсем малко количество слънчева светлина. В момента аз самият синтезирам необходимите ми хранителни вещества, и то в количества, приблизително десет милиарда пъти по-големи от това, което се синтезира на цялата ваша планета.
Недостигът на химически продукти налага да се бориш за съществованието си с нокти и зъби, а при такива условия първите проблясъци на разум трудно ще издържат конкуренцията на костите и мускулите. При достатъчно развитие на интелекта, разбира се, това няма да е толкова трудно, но първите стъпки са изключително сложни. Достигнатото от вас ниво на развитие е голяма рядкост сред формите на живот по другите планети.“
— Иди, че пътувай в космоса! — рече Марлоу. — Хари, попитай го на какво се дължи според него възникването на разумна материя тук, на Земята.
Въпросът беше изпратен и след няколко минути дойде и отговорът:
„Вероятно благодарение на стечението на различни обстоятелства, сред които по моему най-важното е възникналото преди шейсет милиона години съвсем нов тип растение, което вие наричате трева. Появата му е станала причина за преустройство на целия животински свят, тъй като тревата за разлика от другите растения може да се скубе направо от земята. Щом тревата се е разпространила по цялата повърхност на Земята, животните, които са били в състояние да я използват, са оцелели и са продължили развитието си. Останалите видове са се изродили и са загинали. Очевидно това е била основната причина, благодарение на която на вашата планета е възникнала разумна материя.