В начина ви на общуване съществуват редица необичайни фактори, които затрудняват извънредно много разшифроването на съобщенията ви. Особено странни ми се виждат онези символи, използвани от вас при общуване, които нямат нищо общо с нервната дейност на мозъка.“
— Тук, струва ми се, трябва да отговорим нещо — отбеляза Кингсли.
— Ами да, разбира се. Просто недоумявам как се въздържа толкова дълго време, без да се обадиш, Крис — забеляза Ан Холси.
Кингсли изложи своите идеи относно връзката с постоянен и променлив ток и запита дали Джо действително функционира на базата на променливия ток.
Джо потвърди и продължи:
„Но не само това е необичайно. Най-много ме поразява у вас голямото сходство между индивиди. Това дава възможност да се използват много груби методи на връзка. Вие поставяте имена на отделните състояния на нервната си система — гняв, главоболие, притеснение, щастие, меланхолия — това са само имена. Ако мистър А иска да съобщи на мистър Б, че има главоболие, той не прави опит да опише разстройството, настъпило в главата му, а изрича наименованието: «Имам главоболие.» Когато мистър Б чуе «главоболие», той го тълкува съобразно собствения си опит. По този начин А може да съобщи на Б за своето неразположение дори в случаите, когато никой от тях няма истинска представа за действителната същност на «главоболието». Подобен твърде необичаен метод за връзка може да се осъществява само между индивиди, които са много сходни помежду си.“
— Ако съм разбрал правилно — обади се Кингсли, — имаш предвид следното: при условие, че съществуват два еднакви индивида, не е необходимо между тях да съществува каквато и да било връзка. Всеки автоматично разбира преживяването на другия. По-сложна система на общуване е необходима само при силно различаващи се индивиди.
„Точно това се опитвах да обясня. Сега ви е ясно защо ми бе трудно да разбера вашия език. Езикът е необходим тогава, когато съществува слаба разлика между индивидите, докато ние с вас се различаваме твърде много, много повече, отколкото можете да си представите. За щастие психическата ви структура се оказа твърде проста и успях да я разшифровам.“
— А съществуват ли някакви общи черти във функциите на вашата и нашата нервна система? Може би вие изпитвате нещо, което наподобява нашето „главоболие“ — попита Макнийл.
„Най-общо казано, и аз изпитвам нещо като усещания за приятно и неприятно. Но това са усещания, които има всяко същество с нервна система. Неприятно чувство изпитвам, когато настъпи смущение във връзката, което може да се случи и с вас. Щастието е динамично състояние, при което се установяват нервни връзки, а не се рушат. То също може да се наблюдава при вас. И въпреки сходството мисля, че моите субективни преживявания се различават значително от вашите с изключение на едно — старая се да избягвам неприятните усещания и търся приятните.
Мога да ви дам и пример. При вас главоболието е резултат от нарушаване на кръвоснабдяването, което пречи на доброто протичане на токовете в мозъка ви. Нещо подобно изпитвам аз, когато в нервната ми система попаднат радиоактивни вещества. Това довежда до електрически разряди, каквито можете да наблюдавате във вашия Гайгеров брояч. Разрядите нарушават синхрона на процесите в нервната ми система и предизвикват много неприятно усещане.
А сега искам да си изясня съвършено друг въпрос. Интересува ме какво разбирате под «изкуство». Литературата ми е ясна — тя е умение да изразяваш мисли и чувства с помощта на думи. Изобразителното изкуство очевидно е свързано с вашето възприемане на света. Но никак не мога да проумея какво е музика. Невежеството ми в това отношение е съвсем понятно, още повече че доколкото разбирам, във вашите предавания досега не е имало музика. Бихте ли коригирали този пропуск?“
— Ето и твоят шанс в живота, Ан — рече Кингсли. — И то какъв шанс. Няма друг музикант, който да е свирил пред подобна аудитория.
— Какво да изсвиря?
— Защо не изпълниш снощната соната от Бетховен?
— Опус 106 ли? Не е ли малко труден за начинаещ?
— Хайде, Ан! Създай малко работа на онзи старец Джо! — подкани я Барнет.
— Ако не искаш, може и да не свириш, Ан. Ще му пусна записа, който направих снощи — успокои я Лестър.
— Добро ли е качеството?
— Да, от техническа гледна точка е най-доброто възможно. Ако си доволна от изпълнението, мога веднага да включа.