— По-добре да пуснеш записа. Може да е смешно, но ужасно се вълнувам, че ще трябва да свиря пред това същество, каквото и да е то.
— Я не ставай смешна. Старият Джо не хапе!
— Сигурно, но предпочитам да пуснете записа.
Предадоха записа Последва репликата:
„Много интересно. Моля да пуснете първата част отново, но със скорост, увеличена с около тридесет процента.“
И това беше сторено, след което дойде съобщението:
„Звучи по-добре. Много хубаво. Искам да поразмисля. Довиждане.“
— Боже мой, Ан, ти го срази! — възкликна Марлоу.
— Не разбирам как изобщо музиката може да се хареса на Джо. Та нали музиката е звук, а установихме, че звуците не значат нищо за него — нетърпеливо попита Паркинсън.
— Не съм съгласен — възрази Макнийл. — Макар на пръв поглед да ни се струва, че възприемането ни на музиката е свързано със звуците, всъщност не е така. Мозъкът ни възприема електрически сигнали. Съществуват сериозни доказателства, че музикалните ритми са отражение на ритмите в нашия мозък.
— Това е много интересно, Джон — възкликна Кингсли. — Излиза, че музиката е най-пряк изразител на мозъчната ни дейност.
— Не, това е твърде силно казано. По-скоро бих казал, че музиката е най-доброто едромащабно отражение на работата на мозъка. Речта дава по-пълна представа за по-фината структура на мозъчната активност.
Разговорът продължи до късно през нощта. Всичко казано от Облака бе подробно обсъдено. Но като че учените бяха поразени най-много от забележката на Ан Хол си:
— В партитурата на първата част на Голямата соната има забележка за метронома, която изисква направо фантастично темпо, което никой пианист, а най-малко аз, не може да достигне. Обърнахте ли внимание на молбата му да се увеличи темпото на първата част? Тръпки ме побиват, като се сетя за това, макар че е много вероятно да е чисто и просто съвпадение.
На този етап от развитието на събитията всички бяха съгласни с извода, че е време да се съобщи на политическите власти за действителната природа на Облака. Правителствата на различните държави отново можеха да включат радиопредавателите си. Установено бе, че ако се предава с трисантиметрови вълни при вертикално насочени антени, йонизацията ще се поддържа на ниво, подходящо за работа с десетсантиметрови вълни. Нортънстоу отново се превърна в световен център на връзка.
Никой не беше особено радостен, че трябва да се разгласи истината за Облака. Учените чувствуваха, че връзката с Облака ще бъде иззета от контрола на Нортънстоу. А имаше още толкова неща, които искаха да научат от него. Кингсли бе категорично против да се съобщава на политиците какво е действителното положение, но този път трябваше да се подчини на всеобщото убеждение, че колкото и да е неприятно, запазването в тайна на новите сведения не може да продължава повече.
Лестър бе записал всички разговори с Облака и сега те бяха излъчени до всички правителства с помощта на десетсантиметрови вълни. Никое от правителствата обаче не изрази съмнение по въпроса за секретността на това съобщение. Обикновените хора така и не разбраха за съществуването на Облака, още повече че по-нататъшните събития приеха такъв обрат, че запазването на тайната се оказа изключително необходимо.
По това време нито едно правителство не разполагаше с подходящ предавател или приемник, който да работи с дължина на вълната един сантиметър. Връзката с Облака, поне на първо време, трябваше да се осъществява чрез Нортънстоу. Специалистите от Съединените щати обаче изтъкнаха, че връзката, осъществявана с Нортънстоу чрез десетсантиметрови вълни, а оттам с Облака чрез едносантиметрови вълни, позволява на правителството на САЩ и другите държави да установят контакт с Облака. Решено беше Нортънстоу да стане не само център за предаване на информация по земното кълбо, но и да осъществява връзката с Облака.
Обитателите на Нортънстоу се разделиха на два лагера. Едните поддържаха идеята на Кингсли и Лестър, считаха, че не е задължително да приемат плана на правителствата и че е най-добре да ги пратят по дяволите. Останалите, начело с Марлоу и Паркинсън, се опитваха да докажат, че откритото неподчинение няма да доведе до нищо добро, защото политиците могат да постигнат своето с груба сила. Няколко часа преди поредната връзка с Облака между двете групировки се разгоряха ожесточени спорове. Прието беше компромисно решение — да се конструира приспособление, което да позволява на държавниците да чуват Облака, но не и да говорят с него.
Именно това решение осъществиха. Същия ден най-високопоставените и най-почитани жители на Земята имаха възможност да чуят Облака, но не и да му отговорят. Стана така, че той не направи много добро впечатление на августейшите си слушатели. Джо зададе въпроси, свързани със секса.