„Не можете ли да ми обясните какъв е този парадокс? — попита той. — Виждам, че в значителна част от вашата литература се говори за нещо, което вие наричате «любов» или «плътска любов», както е в повечето случаи. От това, което вие ми показахте, оставам с впечатлението, че близо четиридесет процента от литературата се занимава с този въпрос. А на всичко отгоре никъде не се обяснява какво точно означава «любов», като винаги старателно се скрива с какво завършва тя. Това ме доведе до заключението, че «любовта» е някакъв доста рядък и необичаен процес. И можете ли да си представите какво беше удивлението ми, когато от медицинските учебници разбрах, че «любовта» е само един елементарен процес, типичен за повечето други животни.“
Тези думи на Облака предизвикаха бурно недоволство сред високопоставените и най-почитани земни жители. Лестър ги застави да мълчат, като прекъсна предаването и извика във високоговорителите им:
— Я млъквайте! — сетне предаде микрофона на Макнийл с думите: — Мисля, че тези въпроси са по твоята част, Джон. Опитай се да отговориш на Джо.
Макнийл направи каквото му беше по силите.
— Погледнато от позициите на чистата логика, раждането и отглеждането на децата е твърде непривлекателна дейност. За жените то означава болки и безкрайни тревоги, а за мъжете неспирна работа, за да издържат семейството си. Ето защо, ако искаме да бъдем логични докрай по отношение на секса, вероятно няма да си правим труда да се възпроизвеждаме. Природата обаче се е погрижила да ни попречи да го сторим, като ни е създала изцяло и напълно нелогични в постъпките. Ако не бяхме такива, сигурно никога нямаше да оцелеем, колкото и противоречиво да звучи това. Вероятно същото важи и за останалите животински видове.
Облакът се обади отново:
„Тази ваша нелогичност, за чието съществуване предполагах и която вие за мое удоволствие признавате, има сериозна и много по-неприятна страна. Вече ви предупредих, че на вашата планета се произвеждат твърде малко химически продукти. Много вероятно е нелогичното поведение на земните жители по отношение на възпроизводството да доведе до създаването на повече индивиди, отколкото могат да изхранят. Това крие много опасности. Очевидно причина за оскъдното присъствие на разум на повечето планети се дължи на широко разпространената нелогичност в отношението към хранителните припаси. Бързината, с която нараства населението на Земята, според мен може да доведе до изчезване на човешкия род.“
Лестър посочи мигащите светлини:
— Политиците се опитват да влязат във връзка с нас… Вашингтон, Лондон, Тамбукту… Да ги свържа ли, Крис?
— За нищо на света, Хари. Стискай ги за гърлото. Джон, попитай Джо как се възпроизвежда?
— Точно това исках да го питам — отвърна Макнийл.
— Е, питай тогава. Нека видим колко ще бъде деликатен, когато стане дума за него.
— Крис!
Макнийл зададе въпроса си на Облака:
— За нас би било много интересно, ако ни опишете вашата система на размножаване. Различава ли се тя чувствително от нашата?
„Да. Размножаването в смисъл на отглеждане на нов индивид при нас протича по съвсем друг начин. Ако не бяха нещастните случаи или непреодолимото желание за самоунищожение, което се среща понякога при нас, а също и при вас, навярно бих могъл да живея безкрайно, разбирате ли? Ето защо, за разлика от вас, не ме вълнува потребността да създам някого, който да остане след моята смърт.“
— На колко години си всъщност?
„Малко повече от петстотин милиона.“
— А раждането ти може ли да се счете като резултат от спонтанни химически реакции, както ние тук вярваме, че се е зародил животът на Земята.
„Не. По време на пътешествията ни из галактиката търсим подходящо струпване на материал, някой подходящ по състав облак, който може да бъде заселен. Правим го по начин, който много напомня вашето разсаждане на млади дървета. Ако аз например открия незаселен облак, ще го снабдя със сравнително проста нервна система. Това ще бъде структура, която сам съм изградил, част от мен самия.
Множеството рискове, на които е изложена живата материя при спонтанното си възникване, се избягват при този начин на размножаване. Ще ви дам един пример. Радиоактивните вещества трябва на всяка цена да бъдат държани настрана от нервната ми система, причината ви обясних при предишния ни разговор. Ето защо имам сложен електромагнитен екран, който пречи на достъпа на каквито и да било радиоактивни газове в моята нервна система — в моя мозък, с други думи. Ако екранът престане да действува, ще изпитам силна болка и скоро ще умра. Излизането на екрана от строя е един от нещастните случаи, за които ви споменах по-рано. Разказвам ви всичко това, за да подчертая, че бихме могли да снабдяваме нашите «деца» с такива екрани, както и с достатъчно интелигентност, която да ги ръководи. Трудно е да си представиш, че такъв екран може да се появи в хода на спонтанното възникване на сравнително ранен етап от развитието на живата материя.“